Определение № 258 от 22.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С разпореждане от 14.02.10 по ч.г.д.4266/18 на ВКС е върната молба вх.№.1439/13.02.20г., подадена от Д. С. К.. Постъпила е частна жалба от Д.К., в която се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С атакуваното разпореждане е била върната молба вх.№.1439/ 13.02.20г., с която се иска общо разглеждане по реда на чл.213 ГПК на ч.г.д.№.4266/18, ІV ГО, с г.д. №.4450/19, ІV ГО. Безспорно ч.г.д.№.4266/18, ІV ГО, е приключило с окончателен съдебен акт – определение №.536/ 20.11.18 /с което е потвърдено разпореждане от 4.10.18 по г.д.№.1492/18, ІІІ ГО, за връщане на частна жалба вх.№.6570/6.07.18 срещу определение от 4.06.19 по ч.г.д.№.1492/18, ВКС/. Спорът по това дело вече е бил разрешен с неподлежащ на обжалване акт и то не е висящо, респективно процесуалният ред за разглеждането му е бил изчерпан. Поради това делото не е подлежало на по-нататъшно разглеждане – нито самостоятелно, нито заедно с друго дело /т.е. не би могло да бъде съединявано с друго дело за общо разглеждане/. При тези обстоятелства правилно молбата за по-нататъшното му разглеждане по реда на чл.213 ГПК ведно с друго дело е била върната. Атакуваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,