Определение № 228 от 26.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 550/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по жалба от страна на Е. Г. А. от [населено място] срещу решение №4190 от 18.08.2010 г. на СГС по гр.д. № 8556/2010 г., с което се потвърждават действията на ЧСИ в една част, а в другата се оставя без разглеждане жалбата на Е. Г. А. вх.№ 29105/29.06.2010. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Обжалваното решение №4190 от 18.08.2010 г. на СГС по гр.д. № 8556/2010 г., с което се потвърждават действията на ЧСИ в една част, а в другата се оставя без разглеждане жалбата на Е. Г. А. вх.№ 29105/29.06.2010 е съобщено лично на жалбоподателя и му е връчен препис от него на 04.11.2010 година. Настоящото производство пред ВКС е образувано по няколко молби, първата, от които е депозирана в съда на 27.03.2012 г., а с молба-уточнение от 11.06.2012 г. е посочен предметът на обжалване- решение №4190 от 18.08.2010 г. на СГС по гр.д. № 8556/2010 г.. От изложеното следва, че във всички случаи жалбата е подадена след срока по чл.283 ГПК за обжалване на така постановеното решение на СГС, поради което производството следва да се прекрати като недопустимо. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение