Определение № 130 от 28.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 94/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Г. И. Н. – процесуален представител на Н. Л. И., срещу определение №447/23.11.21г. по в.т.д.№182/21г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №234/05.10.21г. с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата за производството пред въззивната инстанция. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, че към датата на подаването на въззивната жалба застрахователно обезщетение на ищеца все още не е било изплатено от застрахователя; че между страните изначално е уговорено правната помощ за всички инстанции да бъде оказвана безплатно към момента на подаването на въззивната жалба не е имало никакво основание за преуреждане на отношенията между адвокат и клиент; че обезщетението, дължимо от застрахователя е предназначено да репарира претърпени от страната неимуществени вреди, а не да я обогати и повиши личния ѝ стандарт на живот, като с тези средства да е длъжна да заплати възнаграждението на адвоката. Прави се искане за отмяна на определението на апелативния съд и уважаване на направеното искане за изменение на решението в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е основателна. От данните по делото се установява,че исковата молба е подадена от името на ищеца Н. Л. И. от адвокат Г. И. Н. с приложени пълномощно за процесуално представителство пред всички инстанции и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорена безплатно предоставяне на услугата на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. С първоинстанционното решение искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП срещу застрахователя е уважен за сумата 30 000 лв.Застрахователят е обжалвал това решение в частта над присъдените с него 20 000 лв., поради което в тази му част решението на Окръжен съд Габрово е влязло в сила и на 13.05.21г. е разпоредено да бъде издаден изпълнителен лист за сумата 20 000 лв. С въззивното решение е потвърден първоинстанционният съдебен акт и в частта по иска за разликата над 20 000 лв. В решението си апелативният съд е отказал да присъди в полза на процесуалния представител на въззиваемия-ищец възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА по мотиви,че не е налице основанието за оказване на безплатна правна помощ, тъй като същият междувременно е получил обезщетение от 20 000 лв. Подадената от адв.Н. молба за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение с атакуваното пред настоящата инстанция определение №447/23.11.21г. За да се мотивира, съставът на апелативния съд е посочил, че, въпреки наличието на сключен договор за оказване на безплатна правна помощ, към момента на постановяване на решението е налице ново обстоятелство, което касае отговорността на противната страна за разноски – получаването от ищеца на присъденото с първоинстанционното решение обезщетение и тъй като страната не се явява затруднена да заплати на процесуалния си представител дължимото за услугата възнаграждение, няма основание разноските за адвоката ѝ да бъдат възлагани на другата страна. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл.38 ал.1 т.2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които са материално затруднени. В този случай, ако в съответното производство насрещната страна дължи разноски, съобразно изхода на делото, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение по реда на ал.2 на същия член. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно постоянно поддържаната практика на Върховен касационен съд предпоставките за уважаване на искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната по реда на чл.38 ал.2 ЗА са: да е уговорено между тях оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие на съответното основание по ал.1 на същия член /без значение дали това се установява с писмен договор или по друг начин/, да е оказана определената по съгласие на страните услуга, да липсват данни, опровергаващи заявлението на страните по договора,че тя е осъществена безплатно и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски /или да са налице предпоставките, пораждащи отговорността ѝ за заплащане на такива/.При наличието на тези условия съдът определя адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в чл. 36 ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда загубилата делото страна да му го заплати. Практиката приема, че при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията на чл.38 ал.1 т.т.1-3 ЗА представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, доколкото съдът е задължен да зачете свободната им воля изразена в договор, подчиняващ се на разпоредбите на ЗЗД, а съгласието да окаже безплатна помощ, е въпрос на преценката на самия адвокат, който се поставя в риск да не получи възнаграждение при неблагоприятен за неговия клиент изход на спора. Проверка за наличието на предпоставките за оказване на безплатна правна помощ се извършва от съда само ако противната страна твърди, че това не е така и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили безплатна правна помощ без заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, в които случаи е в нейна тежест да докаже тези си твърдения и да опровергае наличието на посоченото в договора основание. В т.см. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г. на І т. о. на ВКС, определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС, определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г. на II т. о. на ВКС, определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г. на І т. о. на ВКС, определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС, определение №289 от 27.08.20г. по ч.т.д.№992/20г. на І т. о. на ВКС, определение № 60488 от 22.12.2021 г. по ч. т. д. № 2391/2021 г. на II т. о. на ВКС, определение № 515 от 2.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. на I т. о. на ВКС, определение № 60452 от 6.12.2021 г. по ч. т. д. № 2086/2021 г.на II т. о. на ВКС, определение № 60429 от 30.11.2021 г. по ч. т. д. № 308/2021 г. на I т. о. на ВКС, определение №163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д.№2266/2016г. на І г. о. на ВКС и др. В случая с исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, в който между ищеца и неговия процесуален представител е уговорено тя да бъде предоставяна безплатно в рамките на представителството пред всички инстанции /включително пред въззивната/; няма данни този договор да е прекратен, нито за осъществяването на представителството пред въззивния съд адвокатът да е получил възнаграждение от упълномощителя, с което договорът да е бил трансформиран от безвъзмезден във възмезден такъв; постановеното въззивно решение е в полза на въззиваемия – ищец. Въззивникът – ответник не е оспорил безплатния характер на оказаната на ищеца адвокатска помощ в производството пред апелативния съд, нито е опровергал наличието на поддържаното в договора за правна защита и съдействие основание. При тези обстоятелства, противно на посочената по-горе практика на Върховния касационен съд, въззивната инстанция е отказала да измени решението си в частта за разноските.Този отказ,като неправилен, подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено определение,с което молбата по чл.248 ГПК бъде уважена и в полза на адв. Г. Н. бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв., определено по реда на чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение