Определение № 136 от 08.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12334/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от. 10.11.2023 г. по к.н.а.х.д № 424/2023 г. на Административен съд Благоевград, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С - 61/2023 г. Счита определението за неправилно. Обстоятелството, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, не е достатъчно, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. В настоящия случай Административен съд - Благоевград не обсъдил връзката на двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения, оспорените актове. Сочи, че вече има решение на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/2015 г. и С-498/2015 г. относно отправено преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и допустимостта на производство, като процесното. Въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези, по които вече СЕС се е произнесъл. Спирането на производството по делото е равносилно на отказ от правосъдие в обозрим срок. В случай, че бъде отправено искане за присъждане на разноски от ответника, счита, че не следва да се уважава. Настоящото производство има акцесорен характер и с неговото разрешаване не се приключва делото в съответната инстанция. Възлагането на разноски по делото следва да бъде извършено при приключването му, в зависимост от резултата по обжалване на акта. Евентуално прави възражение за прекомерност на претендирали разноски и намаляването им до минималния размер предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита частната жалба за недопустима, евентуално за неоснователна. От описанието на предмета на делото, направен от Административен съд - Хасково в негово определение, с което е отправено е преюдициално запитване до СЕС и производството по делото е спряно до произнасянето на СЕС, става ясно, че предмет на преюдициалното запитване е системата от наказания, съдържащи се в българското законодателство относно нарушенията, свързани с ползването на републиканската пътна мрежа от превозни средства над 3,5 тона и задължението им да заплащат пътна такса за изминато разстояние. СЕС ще се произнесе дали тази система е съответна на европейското законодателство и респективно дали е допустимо да се определят фиксирани санкции, без да се имат предвид всички белези на административното нарушение. Видно от съдържанието на материалите по делото, жалбоподателят е заявил като основание за отмяна на електронният фиш и несъответствието на определената имуществена санкция с принципа за пропорционалност по чл. 9а от Директива №1999/62/ЕО и в тази връзка несъразмерност на санкцията, налице е и позоваване на решението по съединените дела С-497/15 и С-498/15 на СЕС, по които Съдът се е произнесъл по въпроса относно това, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Претендира разноски по делото. За да спре производството по делото административният съд е приел, че по аналогичен правен спор от Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 г. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, поради което е с преюдициално значение за произнасянето по жалбата срещу решение на Районен съд-Благоевград, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG17032022/5800/P8-379/02.09.2022 г. на Директора на Национално Тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което е установено, че не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) за пътно превозно средство с регистрационен № [рег. номер], представляващо административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с което на П. Китанов е наложена глоба в размер на 1800 лева. Частната жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. В този смисъл определение по адм.д. № 10446/2023 г. по описа на ВАС, петчленен състав, определение по адм.д. № 11181/2023 г. по описа на ВАС, петчленен състав. С оглед изложеното, частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Претендираните разноски на ответната страна следва да се присъдят в настоящото производство, тъй като съгласно чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд, когато делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, какъвто не е настоящия случай. С оглед направеното възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., следва да се присъди сумата 500 лв., тъй като съгласно чл.18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв. Като има предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение