Определение № 489 от 20.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4306/2015 г.
ВКСIII гражданско отделение20.08.2015 г.
Диспозитив
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на въззивно решение № 195 от 1.06.2015г. по в.гр.д. № 173 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд до произнасяне по касационна жалба с вх.№ 3516 от 24.06.2015г. на ПОС, подадена от СД „П. – Д., Д., Д. с-ие” [населено място]. ПРЕПИС да се връчи на страните. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е с правно основание чл.282 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена от СД „П. – Д., Д., Д. с-ие” [населено място], представлявано от управителя Д., чрез процесуалния представител адвокат С. молба с вх.№ 9288 от 19.08.2015г., съдържаща искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 195 от 1.06.2015г. по в.гр.д. № 173 по описа за 2015г. на Пернишки окръжен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено решение № 1272 от 8.01.2015г. по гр.д.№ 01316/14г. на РС Перник в обжалваната част, с която е осъдено СД „П. – Д., Д., Д. с-ие” [населено място] да заплати на П. А. Б. от [населено място], на основание чл.200 ал.1 от КТ сумата от 25 162лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 24.02.2011г., ведно със законната лихва от увреждането, както и на основание чл.200 ал.3 от КТ сумата от 100лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същата трудова злополука, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца, ако беше работил и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода 24.02.11г. – 19.02.12г., ведно със законната лихва от увреждането и 10лв.- лихви за забава върху главницата от 100лв., като е отхвърлен като неоснователен иска за неимуществени вреди в останалата му част до 50 000лв. и са присъдени разноски. Към молбата е приложена касационна жалба, входирана в ОС Перник на 24.06.2015г., под вх.№ 3516. По делото е приложена справка от счетоводството на ВКС с дата 20.08.15г., удостоверяваща, че по специалната сметка на ВКС за обезпеченията понастоящем е налична присъдената от съда сума в общ размер на 25 272лв./ 25 162лв. + 100лв. + 10лв./, която молителят е внесъл на 19.08.2015г. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази изложените факти, направеното искане и материалите по делото, намира следното: Съгласно чл.282 ал.2 т.1 от ГПК – касационният съд, по искане на страната може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане, при наличие на подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума. В случая посочените предпоставки са налице, тъй като се обжалва осъдително решение, молителят в преклузивния едномесечен срок е подал жалбата си / въззивният акт е постановен на 1.06.2015г.,а касационната жалба е подадена на 24.06.2015г./ и дължимият размер на обезпечение, определено съгласно нормата на чл.282 ал.1 т.1 от ГПК, е налично по специалната сметка на ВКС. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд