Определение № 5138 от 26.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3872/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 18269/31.08.2026 г., подадена от Е. К. Д. и П. А. Д., чрез адвокат Д. П., за допълване на постановеното по чл. 288 ГПК определение № 4235/27.08.2026 г. в частта за разноските. Ответникът по молбата – А. К. А., в писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, поддържа, че молбата е неоснователна, а в условията на евентуалност – прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителите, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С определение № 4235/27.08.2026 г. по гр. д. № 3872/2025 г. на ВКС, II г.о., постановено в производството по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 670/04.06.2025 г. по в. гр. д. № 966/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив. В подадената молба се прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представените договори за правна защита и съдействие, с които е удостоверено и заплащане му. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. След като касационната жалба не е допусната до разглеждане, то определението по чл. 288 ГПК е акт, с който приключва делото в настоящата инстанция, поради което с него следва да се присъдят и направените разноски, при наличие на своевременно въведено от страните искане. Това искане трябва да бъде направено изрично, съгласно диспозитивното начало в процеса /съдът предоставя защита и съдействие на страните само доколкото е надлежно сезиран/ и не може да бъде изведено от представените по делото доказателства за сторените от страните разноски /представените договори за правна защита и съдействие/. След като в отговора на касационната жалба, или до приключване на производството по чл. 288 ГПК, не е направено изрично искане за присъждане на разноски, то позоваването на действия по представяне на доказателства за разноски е ирелевантно и такива не следва да се присъждат. В този смисъл е установената съдебна практика на ВКС - определение № 58/24.03.2021 г. по гр.д. № 1658/2020 г., II г.о., определение № 146/12.04.2016 г. по ч.гр.д. № 863/2016 г., III г.о. Предвид изложеното, молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.