Решение № 1024 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6868/2025 г.

Съдебното производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Фондация „Дом Динев“, гр. София, против Решение № 16502 от 14.05.2025 г. по адм. д. № 1185/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5001лв., произтекли от отменена като незаконосъобразна Заповед № 355/26.10.2020 г. на кмета на Община Горна Малина, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.10.2020г. до окончателното й изплащане. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че по делото не е доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения акт и твърдените вреди. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски. Ответната страна – Община Горна Малина, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, след извършена проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгл. разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна, Административен съд – София-град е установил, че на 01.12.2018г. е проведено общо събрание на жителите на с. Априлово, на което е одобрен текст на подписка против незаконното настаняване и отглеждане на кучета от фондацията в имот, използван от фондацията по силата на договор за наем. След извършени проверки от компетентни държавни органи, кмета на Община Горна Малина е съставил процесната заповед, с която на юридическото лице са забранени ползването и достъпът до УПИ IX-384 „Складова, производствена и търговска дейност“, кв.49, с. Априлово – СПЗ, и находящата се в него масивна сграда за настаняване и отглеждане на кучета, по съобразжения, че същите са използвани в нарушение на чл.178, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Разпоредено е и прекъсване на електрозахранването в имота. Видно от писмо изх. № 1205817163/04.04.2025г. на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, електрозахранването на обекта е прекъснато на 09.11.2020г., като по делото няма данни след отмяната на заповедта, включително и към настоящия момент, ищецът да е поискал по съответния ред възобновяване на захранването. Чрез свидетелски показания е установено, че след прекъсването на електричеството в имота, фондацията е използвала два електрогенератора за продължаване на дейността си. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действието на отменената заповед и претърпяването на твърдените вреди, поради което е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5001 лв. Решението е правилно. Исковата претенция е по чл. 1, ал. 1 вр. чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на ответника. По въпроса дали юридическите лица могат да търсят обезщетение и за неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ, доколкото същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи все още не е налице приемане на Тълкувателно решение по образуваното тълкувателно дело N 1/ 2023г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от ВКС/ ТК и ГК/ и ВАС предвид установената противоречива съдебна практика. Настоящият състав споделя становището, че в полза на ЮЛ е допустимо присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. А и както правилно е посочил административният съд, независимо от наличието на противоречива съдебна практика, с оглед спазване на принципите за равенство и състезателност в процеса, така предявената искова претенция следва да се разгледа по същество, за да се прецени нейната основателност. В настоящия случай, касаторът поддържа, че причинените му неимуществени вреди са настъпили именно в резултат на отменената като незаконосъобразна Заповед № 355/26.10.2020 г. на кмета на Община Горна Малина и се изразяват в затруднения в осъществяването на дейността, свързана с отглеждане на бездомни животни. Като негативна последица се сочи и създалото се неблагоприятно впечатление относно дейността на фондацията, довело до последваща негативна нагласа. Безспорно липсата на електрозахранване е обективно обстоятелство, което по принцип може да доведе до неудобства, а в определени случаи и до невъзможност за извършване на стопанска или нестопанска дейност. Преустановяването на електрозахранването само по себе си обаче не освобождава ищеца от доказателствената тежест относно всички елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, вкл. наличие на вреда, нейния обем и пряката причинно-следствена връзка с отменения административен акт. От данните по делото безспорно се установява, че в периода, през който юридическото лице е било без електрозахранване в резултат на отменената заповед на кмета, същото е разполагало с генератори и е продължило да осъществява дейност, макар и със затруднения. Освен това, по делото няма данни ищецът да е поискал възобновяване на доставянето на електрическа енергия по надлежния ред след отмяната на заповедта, поради което не може да се приеме, че неудобствата, произтекли от липсата на електрозахранване, могат да бъдат преценени като пряка и непосредствена последица от същата заповед. При тези данни, не може да се направи обоснован извод за наличието, обема и интензитета на твърдените вреди, още повече като те не са претендирани като имуществени, а като неимуществени. Недоказани остават и твърденията на ищеца за създадено неблагоприятно обществено възприятие за дейността на фондацията вследствие на отменената заповед. Такова впечатление е имало още през 2018 г., когато от жителите на с. Априлово е било проведено общо събрание против дейността на фондацията, в резултат на което е инициирано административно производство, приключило с отменената заповед № 355/26.10.2020г. на кмета на Община Горна Малина. За пълнота следва да се отбележи, че процесната заповед е отменена като незаконосъобразна поради това, че като адресат е посочен наемателят, а не собственика на имота, но видно от мотивите на съдебните решения, (Решение № 1258/06.12.2021 г. по адм. д. № 509/2021г. на Административен съд София-област, потвърдено с Решение № 4942/10.05.2023г. по адм. д. № 1376/2022г. на Върховния административен съд), и двете съдебни инстанции са приели, че дейността на касатора е осъществявана в противоречие с действащите нормативни изисквания. Изложените в процесната заповед констатации за нередности при отглеждане на животните в приюта, не са били опровергани в хода на съдебното производство по отмяна на заповедта. Основополагащ принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, поради което вреди, произтичащи от такава дейност (какъвто е настоящият случай), не подлежат на обезщетяване. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540 евро. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,