Определение № 2964 от 28.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2096/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца [община] срещу Определение № 2152 от 15.07.2026г. по т.д.№ 359/2026г. на І т.о. на ВКС, с което е върната подадената от [община] искова молба по чл. 47 ЗАрб за отмяна на арбитражно решение № 2-113 от 12.07.2025 г., постановено по арбитражно дело № 2-13/2025 г. на арбитър ad hoc Х. П. и производството по делото е прекратено. Обжалващата страна счита, че неправилно исковата молба е върната с мотивите, че до изтичане на продължения срок за внасяне на държавната такса от 1 514.40 евро, дължима на основание чл.48,ал.5 ЗАрб във вр. с чл.18,ал.4 ТДТ, задължението не е изпълнено. Основният поддържан аргумент е, че определението от 24.03.2026г., с което срокът за изпълнение на задължението за внасяне на таксата е продължен над първоначално указания с разпореждането от 19.02.2026г., не е съобщено на ищеца и така Общината е била в неизвестност относно произнасянето по молбата й за продължаване на срока за изправяне на тази нередовност на предявения иск. Позовава се на факта на множество заведени от [община] искове за отмяна на арбитражни решения, постановени от арбитри ad hoc, с които тя е осъдена да заплати суми при твърдяно неизпълнение от нейна страна като възложител по договор за възлагане на обществена поръчка, което затруднява и прави почти невъзможно проследяване на сроковете, указани за внасяне на държавната такса, включително и след тяхното продължаване по реда на чл.63,ал.2 ГПК. Навежда довод, че поради тази особеност, голяма част от съдебните състави постановяват актовете за продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на таксата, да бъдат съобщавани на общината и това е способствало тя да предприеме действия за остраняване на нередовностите. Позовава се и на обстоятелството, че част от съдебните състави са се съобразили с искането срокът да бъде продължен с шест месеца. С тези съображения са очертани причините, поради които ищецът по предявените искове по чл.47 ЗАрб поддържа, че въпреки полагането на дължимата грижа, не е узнал за произнасянето на съда за продължаването на срока за внасяне на таксата по настоящото дело. В частната жалба наред с искането за отмяна на обжалваното определение е обективирана и молба да бъде възстановен срокът за внасяне на държавната такса. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Предходният състав е мотивирал становището си за връщане на исковата молба, предмет на т.д.№ 359/2026г. по описа на І т.о на ВКС със съображенията, че тя е била нередовна и с разпореждане № 408 от 19.02.2026 г. на Председателя на I т. о. е оставена без движение, като на ищеца са дадени подробни указания в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането, да представи съгласно чл. 128, т. 2 ГПК платежен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 514.70 евро и изрично е предупреден за последиците от неизпълнение. Констатирано е също така, че с молба с вх. 4799/10.03.2026 г. [община] е направила искане за продължаване на основание чл. 63 ГПК на срока за отстраняване на тази нередовност с шест месеца. По нея с определение № 906/24.03.2026 г. искането е било преценено като частично основателно (с оглед изложените от молителя обстоятелства за липса на възможност за разпореждане с част от средствата по банковите сметки на Общината и за необходимост от съобразяване с разчетите в общинския бюджет във връзка с ограничението по чл. 98, ал. 1 ЗПФ) и обосноваващо извод за съществуващо затруднение за заплащане на държавната такса. С тези мотиви на основание чл. 63 ГПК определеният с разпореждане № 408/19.02.2026 г. срок за отстраняване нередовностите на исковата молба е бил продължен с три месеца – до 12.06.2026 г., включително. При тези обстоятелства и при съобразяване на данните по делото, че до изтичането на продължения срок и към датата на постановяване на определението от 15.07.2026г., указанието за внасяне по сметката на ВКС на държавна такса в размер на 1 514.70 евро, не е изпълнено, с обжалвания акт, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК във вр. чл. 128, т. 2 ГПК, исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. Настоящият състав счита подадената частна жалба за неоснователна: Ирелевантен за правилността на обжалваното определение е доводът на жалбоподателя, че по някои от висящите пред ВКС сходни дела, заведени от [община] за отмяна на арбитражни решения на арбитри ad hoc, съставите са уважили изцяло искането по чл.63 ГПК - срокът за внасянето на таксата да бъде продължен с 6 месеца. Ако по конкретното т.д. № 359/2026г продълженият с три месеца срок е бил недостатъчен, преди изтичането му Общината е могла отново да сезира съда и да обоснове необходимост от ново продължаване. Наред с това служебно известен на настоящия състав и на пълномощника на общината е фактът, че по множество от сходните съдебни производства пред ВКС, в рамките на еднократно продължения с три месеца срок, указанието за внасяне на държавни такси, близки по размер с дължимата по т.д.№ 359/2026г. на І т.о. на ВКС, е изпълнено, разменени са книжата и делата са насрочени за разглеждане в открито съдебно заседние. Не може да бъде преценен като основателен и доводът на жалбоподателя, че пропускът таксата да бъде внесена, е резултат на неизпълнено от съда „задължение“, да уведоми страната за новоопределения срок. Съгласно изричната разпоредба на чл.63,ал.2, изр. второ ГПК, продълженият срок тече от изтичането на първоначалния, а не от съобщаването/уведомяването на страната за уваженото искане; тя следва сама да следи за определения нов срок, чийто начален момент винаги е от изтичането на предходния. Ако по някои от висящите пред ВКС дела със сходен предмет, на Общината е изпратено нарочно съобщение за удължения срок, това не обуславя различен начален момент, от който тече продълженият. В случая е указана и конкретната дата, до която срокът е продължен, т.е. страната е улеснена в броенето на сроковете. По отношение на довода за затруднение в проследяването на новоопределения срок, следва да се има предвид, че на пълномощника на Общината е разрешен достъп до електронното съдебно дело в ЕИСС на 30.03.2026г., което осигурява дистанционно уведомяване и за определената от съда (чл.59 ГПК) времева рамка. С потвърждаване на обжалваното определение, то влиза в сила и пропускането на срока за изпълнение на указанията за внасяне на таксата е окончателно констатирано, поради което са налице предпоставките за развитието на производството по чл.64 ГПК, искане за което се съдържа в настоящата частна жалба, но което страната следва да адресира до състава по т.д.№ 359/2026. на І т.о. на ВКС. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.