Решение № 1518 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8492/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Б. А., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител, срещу решение № 15013 от 02.05.2025 г., постановено по административно дело № 11344/2024 г. от Административен съд -София - град, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 10344/01.10.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му със законните от това последици. Прави доводи, че молителят добросъвестно е изложил пред административният орган причините поради който е напуснал Сирия, но те не са възприети от решаващия съд. Твърди, че има основателни опасения за живота и свободата му поради което е напуснал Сирия. Счита, че бежанската му история сочи наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Възразява, че е подложен на реална опасност от тежки посегателства. Посочва, че мотивите на съдът са в противоречие със събраните по делото доказателства. Прави довод, че съдът при формиране на мотивите си е използвал стари справки за обстановката в Грузия и Армения, които са от предходната година. Ответникът по касационната жалба – Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представители адв. Хичовски в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Представя два броя писмени справки за Сирийска арабска република с вх. № МД-02-528 от 30.09.2025 г. и вх- № МД-02-572 от 27.10.2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното съдебно решение № 15013 от 02.05.2025 г., постановено по адм. д. № 11344/2024 г. по описа на АС – София - град е отхвърлена жалбата на Х. Б. А., гражданин на Сирия срещу решение № 10344/01.10.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, включително и допълнително събраните в съдебната фаза писмени доказателства, относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия. Въз основа на тези неоспорени доказателства решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора като я е представил подробно в мотивите на атакуваното съдебно решение, а именно, че Х. Б. А. – гражданин на Сирия, етническа принадлежност - [заличен текст], вероизповедание – [заличен текст], семейно положение – неженен е подал молба за международна закрила на 12.06.2024 г., пред РПЦ – София, като е декларирал дата на раждане: [дата]., в гр. Ракка - Сирия. Заявил е по време на проведеното интервю, че: е живял в Ракка, където работил в магазин за дрехи; напуснал страната си на 15.05.2024 г., защото се страхувал за живота си и останал четири дни в Турция, след което, с помощта на трафикант преминал в Република България през телено заграждение; няма братя и сестри, поради което в С. бил освободен от задължението да служи в Армията; не е имал проблеми в страната си, поради етническата му принадлежност или изповяданата религия, не е членувал в политически партии, не е осъждан. В съдебно заседание твърди, че в проведеното интервю не е отразено, че: баща му, който живее в провинцията с втората си жена бил офицер от Полицията, поради което "новата власт търси цялото семейство"; майка му е починала. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение № 10344 от 01.01.2024 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти включително, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените справки вх. № ЦУ-1850 от 27.08.2024 г. и вх. № МД-02-159 от 14.03.2025 г. изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. Неоснователен е доводът, че молителят добросъвестно е изложил пред административният орган причините поради който е напуснал Сирия, но те не са възприети от решаващия съд. Да действително чуждият гражданни добросъвестно е представил своята бежанска история и причините за напускане на страната си на произход, като неговата добросъвестност не е подлагана под въпрос и не е спорна по делото. Противно на твърдяното е видно от мотивите на постановения съдебен акт, че в него съдът се е произнесъл, обсъдил е и е разгледал причините посочени от молителя за напускане на Сирия, даже е разгледал и е изложил мотиви и върху причините изложени в проведеното на 24.03.2025 г. открито съдебно заседание. Като на него му е дадена изрична възможност да допълни бежанската си история и да добави неща, който е пропуснал при провеждане на интервюто, като е разказал за баща му и неговата работа, като офицер в полицията. В решението има конкретно произнасяне относно причините за напускане на страна по произход, както и на новозаявените такива. Като са правилни изводите на административният съд, че доколкото личната бежанска история на жалбоподателя не съдържа данни, сочещи на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, по отношение на него не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ Неоснователни са твърденията му, че има основателни опасения за живота и свободата му поради което е напуснал Сирия, както и тези, че е подложен на реална опасност от тежки посегателства. По делото от събраните доказателства от бежанската история на молителя и от неговото лично положение не се доказаха и потвърдиха опасения за живото и свободата му, както и реална и истинска опасност от тежки посегателства. Тези твърдения са общи и банкетни и не са подкрепени от доказателства и данни в обратния смисъл. Напротив видно от представените справки за актуалната обстановка в Сирия и бюлетина на ВКБООН, че там след падане режима на президента Башар Асад положението в страната се нормализира, възстановяват е държавността и държавните институции, обявява се обща амнистия има поет ангажимент да се потърси отговорност на всеки замесен в нараняването на цивилни, има и официални данни и статистика, че много сирийски граждани се завръщат по родните си места. Относно твърдението му касаещо опасност от преследване поради обстоятелството, че баща му е работил, като офицер в полицията. Следва да се каже, че по отношение на него няма представени никакви доказателства, който да потвърждават, че баща му е офицер от полицията, както и кога е бил такъв, преди колко време, още ли е такъв, къде в кое място, преследван ли е за това. Няма писмени доказателства от работата му, полицейска карта, акт за назначение или др. Не се изяснява нита дали действително бащата е бил офицер към полицията, нито кога, не се доказва да има преследване и търсене на бащата поради този факт, за да се предположи, че могат заради това да търсят синът му, който вече е пълнолетен, зрял и отделен, самостоятелен гражданин на Сирия, и не живее със семейството на баща си, а както той сам посочва, баща му живее с втората си съпруга, не с него. Относно това, че счита, че бежанската му история сочи наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут следва да се отбележи, че нито в административното производство нито пред първоинстанционният съд са установени и доказани от молителя твърдените предпоставки. Невярно е възражението, че мотивите на съдът са в противоречие със събраните по делото доказателства. Напротив съдебният акт и изложените в него мотиви и съображения за постановяването му изцяло кореспондират и хармонизират със събраните по делото доказателства. Решението и изложените в него правни изводи и фактически установявания изцяло се основават и обосновават на приетите и приобщени в административното и в съдебното производство доказателства, включително и актуалните справки за Сирия. Неоснователен и погрешен е доводът, че съдът при формиране на мотивите си е използвал стари справки за обстановката в Грузия и Армения, които са от предходната година. Съдът няма задължение да съобразява съдебния акт със справки за обстановката в Грузия и Армения, защото те нямат отношение към спорния въпрос и към държавата на произход на молителят. Но първоистанционният съд в решението си се е позовал на представената в съдебното производство справка с вх. № МД-02-159 от 14.03.2025 г. за обществената обстановка в Сирийска арабска република. Като следва да се подчертае, че данните в нея са актуални, осъвременени и дават точна, ясна, и действителна представа за положението в страната на произход на Х. Б. А.. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че в случая същите са спазени, като липсват и конкретни твърдения за допуснати конкретни нарушения. Решението е обосновано. Съдът след установяване на релевантните за спора факти, които са подробно изложени в решението е изложил формираните от него правни изводи подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение