Определение № 49 от 14.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба вх. № 9777/15.11.2019 г. от И. И. З., чрез адв. А. П., с искане за допълване на определение № 148/25.10.2019 г. по настоящото гражданско дело № 1793/2019 г. по описа на ВКС, II г. о., в частта за разноските. Ответниците по молбата - С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е., представят отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК с аргументи за неоснователност на подадената молба. Молят, в случай, че съдът уважи подадената молба по чл.248 ГПК, да намали поради прекомерност претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С влезли в сила определение № 97/14.06.2019 г. и определение № 148/25.10.2019 г., чието допълване се иска, е оставена без разглеждане в частта й касаеща респективно основанията по чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК и чл.303, ал.1, т.1 ГПК подадената от С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е. молба за отмяна на решение № 66/24.07.2018 г. по гр. д. № 2109/2017 г. и ч. гр.д. № 2108/2017 г. В отговора на постъпилата молба за отмяна, ответникът по нея И. И. З., представляван от адв. А. П., своевременно е поискал присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, досежно което искане липсва произнасяне в определение 148/25.10.2019 г. по настоящото дело. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 22.04.2019 г., съгласно който З. е заплатил на процесуалния си представител в брой сумата от 2000 лева за изготвяне на писмен отговор на молба за отмяна вх. № 2801/2019 г. При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице предпоставките по чл.248 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските с присъждане на разноски в полза на ответника по молбата за отмяна. Правото на разноски е имуществено право в полза на страната, постигнала благоприятен изход на спора, което същата може да упражни във всяка инстанция, в която приключва производството по делото. Съгласно нормата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото са представени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, който в частта си, удостоверяваща получаването на сумите в брой, има характер на разписка /т.1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена. Настоящият състав съобрази, че в отговор на молбата за допълване на определението в частта за разноските, ответниците по нея са направили искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на З.. Искането е своевременно заявено - ответникът по молбата за отмяна е направил искането си за присъждането на тези разноски и е представил доказателствата за извършването им с отговора по чл.306, ал.3 ГПК, преписи от който и от приложенията му не се връчват на молителя, а производството пред ВКС е приключило без провеждане на открито съдебно заседание, тъй като с определение № 148/25.10.2019 г., чието допълване се иска, подадената молба по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е оставена без разглеждане. Разгледана по същество молбата за редуциране на присъдените разноски поради прекомерност е основателна, поради следните съображения: С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, съдът разполага с правната възможност, по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение /2000 лева/ на ответника по молбата за отмяна се явява прекомерен, предвид установения в нормата на чл.78, ал.5 ГПК критерий. Настоящото дело не се откроява с висока правна и фактическа сложност, а процесуалните действия на адвоката на ответната страна са се изразили единствено в изготвяне и подаване на отговор на молбата по чл.303 ГПК без явяване в открито съдебно заседание. С оглед на това, следва да се приеме, че в случая се налице основанията за намаляване поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като последното следва да се определи в минимален размер. С оглед на изложеното и на основание чл.78, ал.3 ГПК, вр. с чл.78, ал.5 ГПК, в полза на И. З. следва да бъдат присъдени разноски за заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 1960 лева, изчислени съгласно разпоредбите на чл.9, ал.4, вр. с чл.7, ал.4, вр. с ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес на представляваната страната в размер на 69 606 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение