Определение № 98 от 24.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 106/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение от 24.06.2013г., постановено по гр.дело № 4916/2013г. на Софийски градски съд, с което е разпоредено връщането на частна жалба на частния жалбоподател [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място]. Жалбоподателят иска отмяна на определението поради неправилно. Излага съображения, че е упълномощен да представлява дружеството [фирма] пред всички инстанции, вкл. и пред ВКС. Ответникът [фирма] не заявява становище. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Изложените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Съгласно чл.34, ал.4 ГПК пълномощното има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случая процесуалното представителство на адв. К. К. в представеното по ч.гр. дело №60 670/2011г. на СРС №1043/12.12.2011г. е изпълнение на точно посочени процесуални действия: подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу [фирма], получаване на оригинал на издадения изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело, и представителство по образуваното изпълнително дело. Точното изброяване на конкретните действия, с които е упълномощен адв. К. е “друго” по смисъла на чл.34, ал.4 ГПК. Невключването на процесуално представителство на адв. К. пред ВКС за обжалване на определението на въззивния съд в частта ДТ и неизпълнението на разпореждането за представяне на пълномощно за подадената частна жалба вх. № 26310 от 6.03.2013г. е основание за нейното връщане. Обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено, затова съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение