Определение № 580 от 19.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 442/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на пълномощника на Д. С. С. и С. Д. М. срещу определение постановено на 15.03.2010 г. по гр.д. №1403/08 на САС, с което по реда на чл. 192 ал.4 от ГПК/отм./ е изменено постановеното решение № 539/22.05.2009 г. по същото дело в частта за разноските. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът по частната жалба не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че постъпилата частна жалба срещу определение на САС, с което е допълнено въззивното решение в частта за разноските не следва да се разглежда по реда на чл. 274 от ГПК по следните съображения: В Гражданскопроцесуалния кодекс в сила от 1.03.2008 г., който се прилага по отношение на настоящото производство пред ВКС арг. от пар.2 от ПЗР на същия/, не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 от ГПК от 1952 г., предвиждаща самостоятелно обжалване на въззивното решение в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение по същество. Определението за измение на въззивното решението в частта за разноските, квалифицирано като определение на въззивния съд, не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1 от ГПК, поради което Върховният касационен съд не е компетентен да се произнесе по подадената частна жалба. Нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. След произнасяне на съда по искането за изменение на решението в частта за разноските, определението по чл. 248, ал. 3 от ГПК подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба представлява искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските, поради което следва да се върне на Софийския апелативен съд, който да я разгледа като молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд