Определение № 8942 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8477/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. И. К. срещу определение № 6544 от 04.06.2026 г., постановено по административно дело № 940/2026 г. от Административен съд Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против изричен отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на администратор и обработващ лични данни да Ѝ предостави достъп до носители на нейни лични данни, обработвани от него и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, като по делото е постъпило възражение от ответното дружество, в което е изложено становище за правилност на обжалваното определение и е направено искане за постановяване на съдебен акт, с който същото бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.0.2026 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО(ОРЗД) е образувано по подадено от М. К., чрез процесуален представител, заявление до „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искане да ѝ предостави в качеството му на администратор на лични данни информация относно следното: да потвърди обработването на нейни лични данни; да посочи получателите на същите, срока на обработването им; копия от тези лични данни; информация за извършените от нея плащания – размер на постъпилите суми, дата на постъпването им и информация за кои компоненти от договора са използвани от кредитора, както и копия от договор с идентификатор, посочен в ЦКР с № 1684291 и приложенията към него. С писмо от 23.03.2026 г. на длъжностното лице по защита на личните дънни в ответното дружество К. е уведомена, че същото обработва нейни лични данни по повод придобити от него вземания, по които субекта на лични данни е длъжник, цедирани от „Юробанк България АД и „Сити Кеш“ ООД, като тези от втория посочен цедент поради погасяване на задължението от нейна страна се обработват под формата на съхранение и не се извършват действия по събиране на вземания. По отношение на първия цедент личните данни на К. се обработват с цел събиране на дължими суми и осигуряване на доказателства за тях, реализиране на закони права и интереси на дружеството по отношение на задължението. Посочено е, също че личните данни на К. са получени от дружеството от цедентите на задълженията ѝ. Към писмото са приложени извлечение от договор за паричен заем № 88913 към искане № SF-113192, със заемодател „Сити Кеш“ ООД и заемател К., както и пълно копие на договор за потребителски паричен кредит EMLN-20666784, сключен на 09.07.2024 г. между „Юробанк“ АД – кредитор и М. К. – кредитополучател и всички приложения към него. Съдебното производство пред АС Пловдив е образувано по жалба на К. срещу изричен отказ на администратора на лични данни - „Агенция за събиране на вземания“ АД, обективиран в посоченото по-горе негово писмо от 23.03.2026 г. да ѝ предостави копия от носителите на лични данни, като незаконосъобразен. При установените по-горе факти следва извод, че обжалваното определение е правилно като краен резултат, но не по мотивите, изложени в него. Правилно в същото е прието, че в конкретния случай липсва постановен изричен отказ, но не поради това, че в заявлението не са конкретизирани конкретните договори, съдържащи лични данни на К., което е нонсенс, поради факта, че целта на искането е именно субекта на лични данни да установи въз основа на какви документи се обработват неговите лични данни от администратора, което при наличие на информация за това би било безпредметно, а поради това, че в обжалвания акт е предоставена исканата информация и е предоставено пълно копие от носителите на лични данни, въз онова на които ответното дружество обработва същите. Отделно от това, както правилно е посочено в определението, в писмото липсва формулиран изричен отказ да бъдат предоставени документи, в които се съдържат лични данни на жалбодателката, въз основа които те се обработват. Обстоятелството, че администраторът не е посочил в писмото договор с идентификатор, посочен в ЦКР към БНБ не обосновава извод, че в случая е налице отказ да бъде предоставено копие от договор, съдържащ лични данни на К. извън посочените от администратора. Вярно е, че със заявлението К. е поискала и информация за извършените от нея плащания – размер на постъпилите суми, дата на постъпването им и информация за кои компоненти от договора са използвани от кредитора, по което искане липсва произнасяне от страна на администратора на лични данни, но същите касаят направени от нея парични плащания и като такива са отразени в документи, свързани единствено с това. При това не следва извод за постановен отказ да бъдат предоставени копия от посочените документи, а и доколкото действията са извършени единствено от К. липсва конкретизация на искането ѝ. Допълнително следва да бъде посочено, че липсват доводи и искания в тази насока. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на деловодни разноски от страна ответника, въпреки наличие на предпоставките по чл. 143, ал. 3 АПК е неоснователно, тъй като по делото са налице единствено пълномощни за процесуално представителство на адвоката, представляващ „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но липсва договор, който да регламентира дължими и заплатени суми за това по конкретното дело, като представените платежно нареждане и фактура също не съдържат доказателства за тези обстоятелства. Поради това разноски не следва да бъдат присъждани на ответника. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение