Определение № 270 от 05.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 423/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба, подадена от А. И. И. от [населено място], с която се иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влезлите в сила определение № 265026 от 25.11.2020 г. и разпореждане № 273321 от 12.05.2021 г., двете постановени по гр. д. № 6204/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-18 състав. С определението на основание чл. 227 ГПК Л. Г. И. е конституирана като ищец в производството на мястото на починалия в хода на процеса ищец – А. В. И., а с разпореждането на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната и производството по делото е прекратено. Твърди се, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което молителят аргументира с откритото ново писмено доказателство – последна воля и завещание (Last Will and Testament) на А. В. И. от 04.02.2020 г., одобрено и прието за валидно като последно завещание на починалия с постановление от 10.11.2022 г. по дело № 20-00669 на Съда за разглеждане на дела за завещания и наследства, САЩ, С., щат Кънектикът. Молителят сочи, че видно от това завещание, той – като племенник на починалия, а не Л. Г. И., е единствен наследник на починалия в хода на процеса ищец А. В. И.. Насрещната страна по молбата за отмяна – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален представител, е подала в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК отговор, в който счита същата за недопустима като подадена извън преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, а по същество – за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения: Съгласно т. 2 на Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението са дадени разясненията, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници, и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. С т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите към т. 6 на Тълкувателното решение са изложени съображения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията (фактическите състави), предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения/определения и възобновяване на производствата по тях. Съобразно така очертаното приложно поле на извънинстанционното производство по глава XXIV ГПК, настоящият състав констатира, че с определение № 265026 от 25.11.2020 г. по гр. д. № 6204/2019 г. по описа на Софийски градски съд на основание чл. 227 ГПК Л. Г. И. е конституирана като ищец в производството на мястото на починалия в хода на процеса ищец – А. В. И.. Това определение е акт по движението на делото, който не се ползва със сила на пресъдено нещо и не подлежи на отмяна поради изяснените в цитираната тълкувателната практика на ВКС съображения. Разпореждане № 273321 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 6204/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е върната поради неотстраняване в срок на нередовности и производството по делото е прекратено, безспорно прегражда по-нататъшното развитие на производството, но не попада в изключението, разяснено в т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото с него производството не е прекратено поради отказ от иска. С разпореждането, чиято отмяна се иска, не е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право, а е разрешен процесуалноправният въпрос за редовността на исковата молба и наличието на основание за връщането ѝ, а именно – неотстраняването в срок на посочени от съда нередовности на исковата молба. Поради това, разпореждането не е от кръга на съдебните актове, попадащи в приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК. Тъй като молбата за отмяна е с предмет определение и разпореждане, които не попадат в приложното поле на производството по Глава ХХІV на ГПК, не се налага изследване на въпроса дали процесуалното право за отмяна е надлежно упражнено с оглед спазване на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК за подаване на молбата. С оглед на изложеното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение