Определение № 168 от 26.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5163/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адвокат А. Н. Ж.- процесуален представител на ответника Г. Х. Р., за допълване в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 50/ 04.07.2016 г. чрез присъждане в полза на адв.Ж. на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер по чл.36, ал.2 от същия закон. П. възнаграждение е за осъществено процесуално представителство по делото в частта относно уважения от ответника насрещен иск срещу ищеца Д. А. М. за сумата 13 750 лв., като в молбата се поддържа, че за тази сума осъдителното въззивно решение на Софийския апелативен съд е потвърдено от настоящата касационна инстанция. Ответникът по молбата- Д. А. М. не е депозирал становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Решение № 50/ 04.07.2016 г. на настоящия състав на ІІ г.о. не обективира произнасяне по целия спорен предмет на в.гр.д.№ 4458/12 г. на Софийския апелативен съд, а само за частта му, по отношение на която е допуснато касационното обжалване с Определение № 5/ 06.01.2016 г.- т.е. в частта, обективираща произнасяне по иска на Д. М. против Г. Р. и Р. С. за сумата 50 000 лв. на основание чл.31, ал.2 ЗС, и в частта досежно насрещния иск по чл.61, ал.2 ЗЗД на Г. Р. против Д. М. за разликата над 13 750 лв. до пълния предявен размер от 44 860 лв. По отношение на уважения от въззивния съд размер на насрещния иск, а именно сумата 13 750 лв., касационно обжалване не е допускано и следователно с решението си касационната инстанция не е дължала присъждане на разноски за производството в тази му част. В този смисъл не е налице необходимост от изменение на решението в частта за разноските, която да обуслови уважаването на подадената молба по чл.248 ГПК. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение