Определение № 361 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5049/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалва се решение № 143/ 11.03.2014 г. по гр. д. № 17/ 2014 г, с което Пловдивски апелативен съд потвърждава решение № 1612/ 03.10.2013 г. по гр. д. № 2752/ 2013 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която на основание чл. 108 ЗС Д. Х. Д. е осъден да предаде на [фирма] владението върху поземлен имот с идентификатор 03839.44.18 в землището на [населено място], [община], с площ от 12 189 кв. м. с описани в решението граници, ведно с построените в имота сграда с идентификатор 03839.44.18.3. – едноетажна масивна стоманобетонна промишлена сграда със застроена площ от 2 887 кв. м. и сграда с идентификатор 03839.44.18.4. – едноетажна полумасивна промишлена сграда със застроена площ от 36 кв. м. Недоволен от решението е ответникът Д. Х. Д.. Д. до касационен контрол обосновава със становището, че въззивният съд се е произнесъл и по въпроса за елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП. К. поддържа, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, включително и в решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че въпросът обуславя въззивното решение. Чл. 17а ЗППДОбП е придобивният способ по ревандикационния иск и от неговото осъществяване и по правоприемство ищецът черпи своето право на собственост върху имотите, описани в решението. Въпросът е в предмета на тълкувателно дело № 4 от 2014 г. ОСГК на ВКС, образувано по предложение на председателя на ВКС. При образуване на тълкувателната процедура е възприето основанието по чл. 124, ал. 1, пр. 1 ЗСВ - противоречива практика. Тълкувателното дело е висящо. Това означава, че по настоящото производство е осъществена привременната пречка на чл. 292 ГПК и повторното сезиране на ОСГК на ВКС е безпредметно.