Решение № 7992 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1810/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Й. П. против решение № 4158/17.12.2025 г., постановено по адм. д. 624/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново (АС – Велико Търново). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски за всички инстанции Ответникът директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – Велико Търново (ОДЗ) оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 4158/17.12.2025 г., постановено по адм. д. 624/2025 г. по описа на АС – Велико Търново е отхвърлена жалбата на П. Й. П. против писмо изх. № РД-10-462/24.06.2025 г. на директора на ОДЗ - Велико Търново, издадено във връзка с подадена анкетна карта (АК), придружена със анкетен формуляр (АФ), за извършване на пререгистрация на земеделски стопанин за стопанската 2024/2025 г. за землището на [населено място]. Административният съд е приел, че обжалваното писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената писмена форма, без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване акт, с който не е удовлетворено негово искане. Административният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от компетентен орган, а изводите за съответствие с материални закон са обосновани от събраните по делото доказателства. При напълно изяснена фактическа обстановка АС-Велико Търново е достигнал до законосъобразни правни изводи. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция като в условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях, а на обсъждане подлежат само изрично наведените касационни основания с твърдения за нарушения, допуснати от АС-Велико Търново. Касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е обусловено само с твърдения за необсъждане от първата инстанция на всички доводи на страните и фактически установявания т.е. неизпълнение на задължението по чл. 172а от АПК. Настоящият съдебен състав намира тези доводи за некореспондиращи със съдържанието на обжалвания съдебен акт, в който съдът последователно и задълбочено е анализирал всички събрани по делото доказателства и е посочил относимите към спора факти, които те установяват. Направените правни изводи са обосновани със събраните по делото доказателства за относимите към приложимия закон факти, поради което не е налице и другото наведено касационно основание – необоснованост. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства административният съд правилно е приел за установено, че на 22.05.2025 г. чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) до ОДЗ – Велико Търново от М. П., в качеството му на процесуален представител на П. Й. П. с приложено пълномощно, са изпратени АК за регистрация на земеделски стопанин - Приложение № 2 към чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Наредба № 3/1999 г./Наредбата), ведно с АФ, където в таблица 1 са описани 17 бр. имота с посочени начин на тайно ползване и форма на стопанисване. На 02.06.2025 г. директорът на ОДЗ – Велико Търново е уведомил заявителя, че тези АК и АФ не са актуални, трябва да се заверят за новата стопанска година от съответната общинска служба по земеделие, а използваният начин на комуникация е неприложим, поради което са му дадени указания да представи доказателства за вписани правни основания за имотите, които е заявил, включително и актуално заверени АК и АФ, за да бъде извършена поисканата от него пререгистрацията по реда на Наредба № 3. От извършената служебна справка е установено и обстоятелството, че за землището на [населено място] няма одобрено споразумение за ползване (няма издадена заповед на директора на ОДЗ-Велико Търново), каквото е посочено като правно основание за съществена част от имотите, описани в АФ. В отговор на тези указания на 06.06.2025 г. П. П. представя заявление № 1359/31.07.2024 г. до ОСЗ – Стражица, за което твърди, че удостоверява вписани правни основания за ползване, а именно договори за аренда, които счита за валидни и действащи независимо от направено едностранно волеизявление за прекратяване. След постъпване на това уточнение е извършена още една проверка в ОСЗ-Стражица и в резултат от допълнително постъпилата информация относно вписването на изявление за прекратяване на договор за аренда, както и липсата споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗЗ, е издадено оспореното пред АС-Велико Търново писмо. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, които не са оспорени от страните по делото и е приел за установено, че за стопанската 2024/2025 г. няма регистрирани правни основания за ползване на имоти от П. П., а е вписано в Службата по вписванията – Горна Оряховица и регистрирано в ОСЗ-Стражица изявление прекратяване на аренден договор. Касационният жалбоподател оспорва правните последици от тези установени от първата инстанция факти, но доводите му са от правно значение за валидността и действието на гражданскоправните отношения, които са предмет на съдебен спор по гр.д. 2078/2025 г. по описа на Районен съд-Горна Оряховица. На основание чл. 7, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) към Министерството на земеделието и храните се създава и поддържа регистър на земеделските стопани като начинът на създаването и поддържането му е уреден в Наредба № 3/1999 г. Съгласно чл. 3 от Наредба № 3/29.01.199 г. на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Регистрацията се извършва в ОДЗ по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по седалището на юридическото лице въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин. На основание чл. 5, ал. 3 от Наредба №3/1999 г. регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица с нотариално заверено пълномощно представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от2023 г.) актуална информация за дейността си чрез АК с АФ. Въз основа на представената информация ОДЗ издава на земеделския стопанин справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година. Според чл. 8, ал. 1 от Наредбата, земеделският стопанин, който отговаря на условията по чл. 3, ал. 1, подава в съответната ОСЗ или ОДЗ попълнена АК с АФ по образец съгласно приложение № 2. АК с АФ се предоставят на земеделския стопанин безплатно от общинска служба по земеделие. В съответствие с ал. 2 от същата разпоредба (в приложимата редакция преди доп., бр. 37 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.), земеделските стопани, които ползват земеделска земя, вписват в АФ всички имоти, за които имат регистрирано правно основание за ползване съгласно чл. 41 ЗПЗП. В срока за пререгистрация по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 1999 г. П. П. не е представил в ОСЗ-Стражица за заверка актуална АК с АФ, в които да са включени имотите, ползвани от него с актуално правно основание земеделския стопанин за стопанската 2024/2025 г., респективно такива АК с АФ не са представени и на ОДЗ-Велико Търново заедно с искането за пререгистрация, а е комуникирал с ОДЗ-Велико Търново чрез ССЕВ. Действително подаването на АК с АФ чрез ССЕВ е възможно след 01.10.2025 г., но изпратените от П. П. чрез тази система са възприети (въпреки изявлението за обратното) като заявление за пререгистрация като земеделски стопанин и на практика то е разгледано от директора на ОДЗ-Велико Търново. Образувано е административно производство, събирани са служебно доказателства и са давани указания на заявителя за представяне на необходимите документи, за да бъде удовлетворено искането. Въпреки дадените указания П. П. не се е съобразил с тях, а е изложил доводи относно правното значение на представяни в предходни години правни основания за ползване. На основание чл. 41, ал. 4 от ЗПЗП правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните. При липса на тази регистрация се явяват законосъобразни изводите на АС-Велико Търново, че не са били налице основания за удовлетворяване на искането на П. П. от 22.05.2025 г. за пререгистрация като земеделски стопанин и оспореното пред него писмо от 24.06.2025 г. на директора на ОДЗ-Велико Търново представлява именно законосъобразен отказ, в който е посочено относимо правно основание, кореспондиращо с изложените от органа фактически и правни основания за издаването му. Твърденията относно правното значение на волеизявлението за едностранното прекратяване на договора за аренда не са в положение да формиран различен правен извод, поради което и законосъобразно АС-Велико Търново не е подложил на преценка действието на гражданскоправните отношения между П. П. и трети на спора лица, а се ограничил до предмета на административното производство. Допълнително изрично трябва да бъде посочено, че не е налице правно основание и за продължаване на действие на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ за период повече от стопанската година, за която то е сключено. Предвиденото ежегодно подаване на декларации, постигане на съгласие и сключване на споразумение за една стопанска година, предполага ежегодно разпределяне земеделските имоти, а самото подаване на декларация за участие не предполага продължаване на правното основание за ползване от предходната стопанска година. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,