Определение № 508 от 20.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 1018/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 3 от НПК за промяна на местната подсъдност. С определение № 895/07.11.2025г., постановено по анд № 838/2025г. по описа на Районен съд – Сливен е прекратено производството по делото и същото е било изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, тъй като компетентният съд не е в състояние да сформира състав, поради отводи на всички съдии на основание чл. 29, ал. 2 от НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Производството по анд № 838/2025г. по описа на Районен съд – Сливен е било образувано по постъпила жалба от Г. К. против издадено срещу него наказателно постановление на ОДМВР – Сливен. След постъпването на жалбата и образуването на производството в районния съд, всички действащи съдии от състава на РС – Сливен са се отвели от разглеждането на делото, на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, като са изложили и съображенията си за това. Основно аргументите в постановените съдебни актове се отнасят до обстоятелствата, че жалбоподателят е главен юрисконсулт в ОДБХ – Сливен, като съдиите се намират в добри колегиални взаимоотношения с него. Предвид това, за да се избегнат всякакви съмнения относно безпристрастността и обективността им, съдиите при РС – Сливен са се отвели от разглеждането на посоченото дело. При така изложеното се установява, че компетентният да разгледа делото по правилата за местната подсъдност районен съд не може да образува състав, поради което и са налице условията по чл. 43, т. 3 от НПК за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд. Съобразявайки необходимостта от осигуряването на обективен и безпристрастен съд, който да разгледа делото, ВКС в настоящия си състав намира, че делото следва да бъде възложено на друг районен съд, но извън района на Административен съд – Сливен, което обстоятелство е продиктувано именно от служебното качество на жалбоподателя. Ето защо, съобразявайки и разстоянията между населените места, ВКС намира, че делото следва да се възложи за разглеждане на районен съд – Ямбол. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение