Определение № 6469 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2026 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на Област София против определение №13894 от 09.04.2026г., постановено по адм.д.№13185/2025г. по описа на Административен съд София град. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност и необоснованост на определението и моли същото да бъде отменено. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба – „СОФЕСТЕЙТС“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София изразява становище за неоснователност на частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София град е отхвърлил молбата на Областния управител на Област-София,за изменение на определение № 5234/09.02.2026г. по адм.дело 13185/2025г. по описа на АССГ, в частта за разноските.С цитираното определение АССГ на основание чл.159, ал.1, т.8 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на “СОФЕСТЕЙТС“ ЕООД срещу мълчалив отказ на областен управител на Област – София по Заявления, вх. № 1972 и 1979/11.11.2025 г. за издаване на удостоверение за наличие/липса на издаден акт за държавна собственост за ПИ и наличие на претенции за възстановяване на собственост, като е прекратил производството по делото и е осъдил Областна администрация на Област – София да заплати на “СОФЕСТЕЙТС“ ЕООД, сума в размер на 536.86 /петстотин тридесет и шест евро и осемдесет и шест цента/ евро, разноски по делото. За да достигне до този резултат АССГ е приел, че след направено писмено искане от жалбоподателя за оттегляне на жалбата, прекратяване на делото и присъждане на разноски е налице хипотезата на чл.159, т.8 предл.1 АПК.По отношение на разноските съдът е приел, че действително, актовете са издадени след изтичане на срока за произнасяне – 18.11.2025 г. и след подаване на жалбата на 05.12.2025 г., поради което причина за образуване на производството е адм. орган и на същия следва да се възложат разноски по делото. Определението е правилно. Не е спорно, че жалбоподателят в хода на производството пред първата инстанция с писмена молба е направил изрично изявление, че на осн. чл.155, ал.1 АПК оттегля подадената жалба и моли делото се прекрати. С молбата е поискал присъждане на разноски на основание чл.143, ал.2 АПК и алтернативно чл.143 ал. 3 от АПК. На основание чл.143,ал.2 АПК- съдът е приел, че основание за прекратяване на производството е оттегляне на оспореният административен акт и жалбоподателят има право на разноски; доказаният размер за тях е 536.86 евро и сумата е присъдена. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че не дължи разноски, тъй като съда е прекратил съдебното производство, не поради оттегляне на оспорен административен акт от издателя му/чл.159,т.3 АПК/, а поради оттегляне на оспорването - чл.159,т.8 АПК. Действително, съда е посочил за правно основание именно чл.159,т.8 АПК. Налице е обаче несъответствие между фактическото и изписаното в съдебния акт правно основание. Съда изрично приема в мотивите си, че поради изрично произнасяне и издаване на акта, след изтичане на срока за произнасяне и подаване на жалбата е налице практическо оттегляне на мълчаливият отказ. На тази плоскост съда е разпределил отговорността за разноските, сочейки,че на жалбоподателят се дължат такива на основание чл.143,ал.2 АПК- поради оттегляне на оспорения от него административен акт.Съда се е произнесъл и по искането за намаляване на разноските, поради прекомерност. Ето защо, определението, с което е отхвърлил молбата на Областния управител на Област-София,за изменение на определение № 5234/09.02.2026г. по адм.дело 13185/2025г. по описа на АССГ, в частта за разноските,следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховния административен съд, състав на трето отделение