Решение № 5626 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 493/2026 г.

С решение №3551/07.11.2025 г. по адм. дело № 533/2025 г. Административен съд – Велико Търново е отменил по жалба на С. И. К., от гр. Велико Търново, лично и като законен представител на малолетното дете В. П. С. заповед № ЗД/Д-ВТ-029/07.05.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Велико Търново, потвърдена с решение № 04-РД06-0043/10.06.2025 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП)- Велико Търново, с която малолетното дете В. С. и С. К. – нейна майка и законен представител са насочени към ползване на социални услуги „Терапия“, „Информиране и консултиране“ и „Придобиване на умения“ в Център за обществена подкрепа – Велико Търново за срок от една година. Отхвърлил е жалбата в останалата ѝ част. Присъдил е разноски. Срещу съдебното решение са подадени три касационни жалби: 1.)от директора на РДСП – Велико Търново, в която се развиват доводи за недопустимост и неправилност – касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Касаторът твърди, че незаконосъобразно е бил конституиран като ответник в първоинстанционното производство при все, че той не е издател на оспорения индивидуален административен акт, а в качеството му на горестоящ орган е потвърдил същия. При условията на евентуалност се позовава и на неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. 2.)от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, подадена на основание чл. 210, ал.2 АПК, в която се развиват доводи за недопустимост и неправилност – касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. В съдебно заседание касаторът уточнява, че не възразява срещу гледането на делото в негово отсъствие от първоинстанционния съд, предвид неточното конституиране на страните. Моли спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция. 3.)от П. Д. С., от гр. Разград (баща на малолетната В. П. С.), в която се развиват доводи за недопустимост (чл.209, т.2 АПК) и неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационните жалби – С. И. К., от гр. Велико Търново, чрез адвокат Христова изразява становища за неоснователност на същите. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Ответникът по касационните жалби - В. П. С., от гр. Велико Търново, чрез особен представител, адвокат Ковачева изразява становище за основателност на същите във връзка с доводите за недопустимост на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че не са налице релевираните от касаторите пороци по чл.209, т.3 АПК, не изразява становище по доводите по чл. 209, т.2 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал.1 и ал.2 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията за недопустимост, посочени в тях и след служебна проверка на решението досежно този порок са основателни. Процесуалната норма на чл.154, ал.1 АПК задължава съдът да конституира страните служебно. Тя е проява и на принципа за служебното начало в административния процес. Разпоредбата на чл. 153, ал.1 АПК сочи, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани страни. С разпореждане № 2150/30.06.2025 г. по адм. дело №533/2025 г. Административен съд – Велико Търново правилно е приел, че предмет на оспорване е заповед № ЗД/Д-ВТ-029/07.05.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Велико Търново, но неясно защо като ответник по делото е конституирал директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, а не издателя на оспорения индивидуален административен акт. Конституирането и участието на надлежните страни по спора е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на постановеното съдебно решение. Конституирайки като ответник директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, съдът е разгледал делото при участието на ненадлежна страна и неучастие на надлежната такава, което детерминира порока недопустимост за постановеното съдебно решение. По изложените съображения същото следва да бъде обезсилено, делото прекратено досежно ненадлежната страна и върнато за ново разглеждане от момента на конституиране на надлежните страни и извършването на всички съдопроизводствени действия с тяхно участие. Разноски в настоящото производство не се присъждат. Същите следва да бъдат съобразени и поставени в тежест на страните при приключване на спора по същество. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение