Определение № 2088 от 24.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1993/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Адвокатско дружество „В. и Б.“ чрез адв. Ц. В. в качеството й на процесуален представител на З. Г. И. с искане за допълване на определение № 1286 от 16.05.2024 г. по т.д. № 1993/2023 г. на ВКС, като се определи и присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], против решение №185 от 16.05.2023г. по т.д. №160/23г. на Пловдивски апелативен съд. Ответната страна – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], чрез адв. А. Б. депозира становище в законоустановения срок, с което общо оспорва наличието на предпоставките на тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, а в условията на евентуалност моли съдът при определяне на размера на възнаграждението да обърне внимание върху фактическата и правна сложност на спора, както и върху извършените от ответника процесуални действия, изчерпващи се в депозирането на отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1993/2023 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], против решение №185 от 16.05.2023г. по т.д. №160/23г. на Пловдивски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 1286 от 16.05.2024 г. по т.д. № 1993/2023 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване, като в определението липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. По същество, молбата е основателна. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба, в който е направено искане за възмездяване на направените от ответника по касация разноски. Към същия са представени списък с разноски по чл. 80 ГПК и пълномощно, от които се установява, че адвокатското дружество е упълномощено да осъществява безплатно процесуално представителство на ответника по касация по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 ЗА. В този случай и съгласно изричната разпоредба на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 36 ЗА, съдът определя възнаграждението на адвоката в размер, не по-нисък на Наредба №1/2004 г., дължим от насрещната страна, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В разглеждания случай следва да се съобрази и решение по дело C-438/22 г. на Съда на Европейския съюз/ задължително на основание чл. 633 ГПК/, според което нормите на Наредба № 1/2004 г. противоречат на правото на Европейския съюз и като такива нямат обвързващ за съдилищата характер. Настоящият състав съобрази материалния интерес пред касационната инстанция, осъществените от представителя на адвокатското дружество процесуални действия, изразяващи се в депозиране на подробен отговор както на основанията за допускане до касационно обжалване, така и на касационните основания по чл. 281 ГПК, взе предвид фактическата и правна сложност на делото с международен елемент, приключването на производството в закрито заседание по чл. 288 ГПК. Кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновават справедливо възнаграждение в размер на 1560 лева с ДДС, но предвид диапозитивното начало следва да се присъди адвокатско възнаграждение в претендирания от страната размер от 1287 лева. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което молбата по чл. 248 ГПК за определяне на възнаграждение и допълване на определението по настоящото дело следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение