Определение № 170 от 11.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 2212/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Стабил-Ди” ЕООД с искане за допълване на определение № 317/ 15.05.2020г. по т.д. № 2212/2019г. по описа на ВКС, II ТО, като се присъдят направените от молителя разноски по настоящото дело в размер на 2400 лева с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата, „Диел 2000” ООД, [населено място], счита, че молбата е недопустима, поради непредставяне на списък на разноските по чл.80 ГПК, съответно поддържа, че искането е неоснователно, тъй като няма доказателства за реално извършени разноски по делото. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по молбата, „Арис инженеринг” ЕООД не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е основателна. С определение № 317/ 15.05.2020г. по т.д. № 2212/2019г. по описа на ВКС, II ТО не е допуснато касационно обжалване на решение № 167 от 21.05.2019г. по т.д. № 1/2019г. на Апелативен съд – Пловдив. В определението е посочено, че липсват доказателства за заплащане от страна на „Стабил-Ди” ЕООД на договореното и фактурирано адвокатско възнаграждение от 2000 лева без ДДС, тъй като фактурата не е платежен документ. Настоящият състав на ВКС констатира, че преди постановяване на определението по чл.288 ГПК с молба от вх. № 3244 от 08.05.2020г., изпратена по пощата на 07.05.2020г., молителят – ответник по касацията, е представил доказателства за изплащане по банков път на договорното адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева с ДДС, като е приложен и списък на разноските по чл.80 ГПК, с оглед на което неоснователни са възраженията на ответника по молбата „Диел 2000” ООД за липса на списък по чл.80 ГПК и на доказателства за реалния характер на разноските. С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноските, представянето на доказателства за тяхното реално заплащане и изхода на спора, молбата по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.78 ГПК за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде уважена. В случая приложение не намира нормата на чл. 9, ал.3 ГПК от Наредба №1/2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, тъй като предметът на договора за правна защита и съдействие обхваща цялото касационно производство и не е ограничен до депозиране на отговор на касационната жалба. Направеното искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК също е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение от 2400 лева с ДДС /2000 лева без ДДС/ при минимален размер по Наредбата от 1715,19 лева без ДДС при обжалваем интерес от 39 506,23 лева, не се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното, Върховният касационен съд