Определение № 60452 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4510/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. последно ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. Ж. /Т./ срещу определение № 60245 от 15. 09. 2021г. по гр. дело № 3901/2020г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о., с което е върната като недопустима нейна жалба от 29. 04. 2021г. срещу решение № 60 от 20. 04. 2021г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение като неоснователна, молба на Б. А. Т. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 50 от 13. 04. 2020г. по гр. д. № 127/2020г. на Пловдивския апелативен съд. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно и моли то бъде бъде отменено по съображения, извлечени от производството по молбата за отмяна - допуснати нарушения при провеждане на откритото съдебно заседание, довели до нарушаване на правото на страната на участие в него. Ответниците по частната жалба – Б. А. Т. и „Юробанк България“ АД подават писмен отговор, в който Т. поддържа становище за нейната основателност, а банката – за нейната неоснователност. Останалите ответници по жалбата не депозират отговор. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване, преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение, съставът на ВКС, III г.о., е констатирал, че жалба с вх. № 3816 / 29. 04. 2021г. на С. П. Ж. /Т./ има за предмет негово решение № 60 от 20. 04. 2021г. по гр. дело № 3901/2020г., което е окончателно, постановено по същество по молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което е недопустима. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, споделя напълно дадените правни разрешения в атакуваното определение. Решенията по основателността на молби за отмяна, каквото е решение № 60 от 20. 04. 2021г. по гр. дело № 3901/2020г. по описа на Върховния касационен съд, III г.о, са окончателни. Те не подлежат на инстанционен контрол пред друг състав на ВКС и това следва от уредбата на института на отмяната, Глава XXIV, чл. 303 - чл. 309 ГПК, който е извънреден способ за защита срещу неправилни, влезли в сила, съдебни актове, когато са налице посочените в чл. 303 или чл. 304 ГПК основания. Ето защо обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,