Решение № 178 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2011 г.

Решение № 178 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1245/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. В. против решение № III-86/8.06.2011 г. по в. гр. д. № 6/2011 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение № 72/30.01.2012 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е "приложима ли е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ относно имоти, които вече са реституирани, в полза на техните собственици". Правният въпрос е обосновал правната воля на съда относно основателността на предявения иск, респ. неоснователността на възражението за придобиване на правото на собственост на основание изтекла в полза на собствениците по реституция придобивна давност. Съдът е приел, че и по отношение на позоваването на собствениците, легитимиращи се като собственици с позитивно решение на поземлена комисия, е приложимо ограничението на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, което е в противоречие с възприетото по този правен въпрос в решение № 241/25.06.2010 г. по гр. д. № 775/2009 г. на I г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съдът приема за установено следното: Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, въвежда ограничение във правната възможност за придобиването на имот на основание изтекла в полза на позоваващия се придобивна давност, по отношение на недвижими имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на реституционните закони, в т. ч. и по реда на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ /в сила от 21.11.1997 г./ прекъсва срока на придобивната давност, изтекъл до момента на влизането в сила на тази разпоредба, но само по отношение на недвижими имоти, по отношение на които все още към този момент не е приключила административната процедура по възстановяването на собствеността на основание ЗВСВОНИ или изрично посочения в тази разпоредба ЗСПЗЗ. По аргумент от същата разпоредба, в сила от 21.11.1997 г., за имоти, за които реституционната процедура е приключила с решение за възстановяване на собствеността в стари реални граници, са приложими разпоредбите на ЗС, касаещи приложението на института на придобивната давност. При отговора на правния въпрос и с оглед наличието на противоречиво разрешаване от съдилищата по този въпрос, настоящият състав споделя разрешението, дадено в решения на ВКС - № 1323/19.11.2008 г. по гр. д. № 5575/2007 г., IV г. о., № 556/18.06.2010 г. по гр. д. № 1325/2009 г. I гр. отд., № 1085/26.11.2008 г. по гр. д. № 2898/2007 г. на III г. о., както и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и цитирано от касатора решение № 241/2010 г. по гр. д. № 775/2009 г. на I г. о. на ВКС. В хипотезите, в които собственик на имот, придобил собствеността въз основа на приключила реституционна процедура или негов частен правоприемник, се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на трети лица, нормата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ е неприложима, тъй като тази разпоредба касае обратната правна хипотеза, при която позоваването е от лица, извън лицата, в чиято полза е реституцията. По касационната жалба, съдът приема следното: Въззивният съд е приел, че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен. Съдът е счел възраженията на ответника, че е собственик на процесния недвижим имот за неоснователни. Първото възражение на ответника се е свеждало до твърдение за придобиване на правото на собственост въз основа на успешно проведена реституция по ЗСПЗЗ и позитивното решение на поземлена комисия от 4.01.1993 г., с което спорният имот е възстановен в стари реални граници на частния праводател на ответника по предявения иск. Съдът е провел косвен съдебен контрол за законосъобразност на издаденото решение на поземлената комисия и е приел, че не са били налице предпоставките за възстановяването на собствеността върху спорния имот, тъй като същия е бил отреден за осъществяване на мероприятие - изграждане на пионерски лагер, който е изграден към момента на постановяването на решението на поземлената комисия, като в този смисъл съдът е приел, че мероприятието е осъществено и неговото осъществяване е пречка, съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ във вр. с § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, за възстановяване в стари реални граници на имота. Второто възражение на ответника е за придобиване на имота на основание осъществено давностно владение. Въззивният съд е приел, че изтеклата давност до 18.11.1997 г. не се зачита, на основание чл. 5 от ЗВСВОНИ, поради което осъществяваното давностно владение за периода от тази дата до 29.10.2003 г. от праводателите на ответника не е достатъчна, за да се приеме, че са придобили на това основание и собствеността върху имота. По съображенията, изложени в отговора на правния въпрос, ограничението на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ не следва да намери приложение в настоящата хипотеза, доколкото позоваването на изтекла придобивна давност е направено от частен правоприемник на собственик, който твърди, че е придобил собствеността въз основа на реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ. За да се определи необходимия срок на упражнявано владение, съществен е правния въпрос относно вида на осъществяваното владение. Страната твърди, че е добросъвестен владелец, тъй като е придобила имота на правно основание, годно да я направи собственик - правна сделка. Не се установява от доказателствата по делото наличието на явно и необезпокоявано владение за периода, необходим да доведе до придобиването на имота на основание прдобивната давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС. Фактическата власт върху имота е била отнета от касатора в периода декември 2006 г. - средата на 2007 г., като изтеклия до този момент срок - от придобиването на имота от праводателите на касатора - 1993 г., е достатъчен на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС за придобиването на имота на това правно основание, при положение обаче, че са налице елементите за това - фактическа власт върху имота, както и намерение да се свои същия. Не се установява, че за този период е упражнявана фактическа власт върху спорния имот. По делото, както правилно е отразил и въззивният съд, ако е осъществявана фактическа власт, то тя е била върху малка част от имота, върху който е била разположена каравана, като останалата част от имота за същия този период се е ползувал от пионерски лагер, намиращ се в част от имота, както и върху съседните имоти. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че касаторът, както и неговите частни праводатели, не са придобили правото на собственост върху имота, на основание придобивна давност, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правилно и законосъобразно въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици на имота на основание правна сделка. Праводателите на ищеца, за които се твърди, че са придобили правото на собственост въз основа на успешно проведена в тяхна полза реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Правилен е изводът на съда, че изграждането в спорния имот, както и в съседните имоти на комплекс от застроителни мероприятия, изразяващи се в изграждането на пионерски лагер, препятства възстановяването на собствеността в реални граници, съгласно разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Безспорно осъществените строителни дейности и осъщественото мероприятие по изграждането на пионерски лагер в имота не допуска възстановяването на собствеността в реални граници, като в тази насока е налице многобройна и едностранна практика на ВКС, в т. ч. и задължителна такава. Предвид изложеното, решението на въззивния съд, с което е отречено по отношение на ищеца [фирма] правото на собственост върху спорния имот е правилно, макар и по различни съображения относно направеното възражение за придобиването на имота на основание чл. 79 от ЗС, като следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, в полза на [фирма] следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 462 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение, изчислено на база цената на предявения иск така, както е и в представения списък на разноските, на основание чл. 80 отГПК. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия