Определение № 120 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 220/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на А. Г. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. И., против разпореждане № 1980 от 12 май 2014 г., постановено по в.гр.д. № 1034 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2013 г. с което е върната подадената от А. чрез процесуалния му представител касационна жалба вх. № 1634/07.05.2014 г. против решение № 1139 от 17 март 2014 г., постановено по същото въззивно гражданско дело като просрочена. В жалбата се сочи, че връчването на съобщението за решението не е извършено надлежно, за да бъде положеното началото на срок, тъй като връчването може да стане само на място, където адвоката се намира по служба, каквито данни по делото липсват. Ответниците Б. И. И., Л. И. И. и Д. Г. Б. – тримата от [населено място], не вземат становище по жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С обжалваното разпореждане въззивният съд приема подадената касационна жалба за недопустима като подадена след едномесечни срок. При получено съобщение за въззивното решение на 31 март 2014 г., срокът за касационното обжалване е изтекъл на 30 април 2014 г., а касационната жалба е депозирана с дата на пощенското клеймо от 7 май 2014 г. Жалбата е неоснователна. Съобщението за постановеното въззивно решение с приложен препис към него е отправен до жалбоподателя А. А. на адрес: „гр. Р. – адв. С. Д.”. Съобщението е получено на 31 март 2014 г., положен е подпис на връчител и за получател е положен подпис и е отразено „лично”. Безспорно е, че адв. Д. е упълномощена да представлява ищеца А. А. по гражданското дело във всички инстанции на производството (л. 144 от първоинстанционното производство). Като адрес за връчване на съобщения и книжа в исковата молба е посочен адрес в [населено място]. На този адрес е връчено съобщението за постановеното първоинстанционно решение. За съдебното заседание пред въззивния съд А. като жалбоподател е получил три призовки – на домашния си адрес, на адреса на адвокат И. в [населено място] и чрез адв. С. Д. в [населено място]. Не се оспорва, че съобщението действително е било получено от адв. Д.. Твърдението на частния жалбоподател не се потвърждава от данните по делото. Според записа върху съобщението, то е получено от адв. Д. лично, като адресът е посочен единствено като населено място и името на процесуалния представител на страната. Връчването е осъществено от връчителя на съобщения към районния съд в гр. Разлог. Няма база да се приеме, че връчването е станало в нарушение на правилата на чл. 51, ал. 1 ГПК – на място, където адвокатът не се е намирал по служба. Данни за оттегляна на упълномощаването или отказ от пълномощие по делото не се представят, а и не се твърдят. Извън оплакванията на частния жалбоподател е останал въпросът може ли при посочен адрес за връчване (посочен от ищеца като „служебен адрес”), връчването да се извърши на друг адрес, и поради липсата на оплакване в тази връзка ВКС не може да го преценява. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение