Определение № 234 от 04.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 918/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение № 63 от 07.02.2014 г., постановено по ч. т. д. № 26/2014 г. на Шуменски окръжен съд. С посоченото определение е върната като недопустима частната жалба на [фирма] срещу определение от 22.11.2013 г. по гр. д. № 2883/2013 г. на Шуменски районен съд, с което е оставена без уважение молба на дружеството - жалбоподател за възстановяване на внесена държавна такса в размер на 949.54 лв. на основание чл.4б ЗДТ, и е прекратено производството по жалбата. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Поддържа, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, допускаща обжалване с частна жалба по чл.274, ал.2 ГПК на определения, с които е отказано връщане на недължимо внесена държавна такса на основание чл.4б ЗДТ. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] и да прекрати производството по нея, Шуменски окръжен съд е направил извод, че обжалваното пред него определение на Шуменски окръжен съд, с което е отказано възстановяване на внесена държавна такса на основание чл.4б ЗДТ, не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Изводът за недопустимост на предприетото обжалване е мотивиран със съображения, че определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/ и че в закона не е предвиден ред за обжалването му /чл.274, ал.1, т.2 ГПК/. Обжалваното определение е неправилно. С постановени при действието на чл.274, ал.3 ГПК определения - напр. определение № 252/12.05.2009 г. по ч. гр. д. № 116/2006 г. на І г. о., определение № 580/13.10.2010 г. по ч. гр. д. № 441/2010 г. на ІV г. о., определение № 522/02.08.2013 г. по гр. д. № 3461/2013 г. на ІV г. о., определение № 598/30.11.2011 г. по ч. гр. д. № 458/2011 г. на І г. о., определение № 405 от 19.09.2013 г. по ч. гр. д. № 5466/2013 г. на І г. о., определение № 126/15.03.2013 г. по гр. д. № 1193/2013 г. на ІІ г. о. и др., различни състави на ВКС са се произнесли по въпроси, свързани с предпоставките и възможността за връщане на надвнесена държавна такса на основание чл.4б ЗДТ. Определенията имат характер на задължителна практика на ВКС и в част от тях директно, а в друга част - имплицитно, е прието, че определението, с което съдът е отказал да уважи искане на заинтересованата страна за възстановяване на държавна такса на основание чл.4б ЗДТ, подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в определение № 434/27.06.2013 г. по ч. т. д. № 2588/2013 г. на ВКС, І т. о., съдържащо извод, че въпросът допустима ли е частна жалба срещу определение за отказ да се възстанови надвнесена държавна такса в хипотезата на чл.4б ЗДТ е получил положителен отговор в задължителната практика на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС се присъединява към тази практика и с оглед на нея приема, че подадената пред Шуменски окръжен съд частна жалба срещу определението на Шуменски районен съд за оставяне без уважение на искането на [фирма] за възстановяване на внесена по гр. д. № 2883/2013 г. държавна такса на основание чл.4б ЗДТ е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на Шуменски окръжен съд за произнасяне по съществото на частната жалба. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,