Определение № 5286 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3328/2023 г.

Постъпила е молба с вх.№ 18588 от 30.10.2024г., подадена от Г. В. Й., чрез процесуалния представител адвокат М., съдържаща две искания – първото е за допълване на постановения по делото акт: решение № 613 от 23.10.2024г. в частта му за разноските като бъдат присъдени направените в производството пред първата и въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, а второто за изменение на определения размер на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция чрез увеличаване на присъдения размер от 2 000лв. до 3 420лв., съгласно тарифата, посочена в Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждение. В предоставеният срок, е постъпило становище по искането от ответната страна „ДаллБогг: Живот и Здраве“ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт С., което е за неоснователност. Счита, че с оглед постановеното решение на СЕС по дело С-438/22, не следва при определяне на адвокатското възнаграждение да се съобразяват размерите, посочени в горецитираната Наредба № 1/2004г. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С Решение № 613 от 23.10.2024г. съдът е отменил частично обжалваното въззивно решение №140 от 18.04.2023г. по в.гр.д. № 651/2022г. на Апелативен съд Пловдив и отмененото с него първоинстанционно решение и вместо това е постановил друго, с което е уважил иска до размер на 30 000лв.от претендираните 80 000лв. /т.е. искът е уважен 27%/. С акта си, съдебният състав – пред вид осъщественото процесуално представителство на касатора по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, е определил в полза на процесуалния представител адвокатско възнаграждение само за касационната инстанция. Липсата на произнасяне по направеното искане за цялостно присъждане на разноските налага допълване на постановения акт. С оглед изхода на спора, вида на осъщественото представителство, при съобразяване на предмета на иска, характера на спора, вида и обема на осъществената дейност, настоящият съдебен състав намира, че следва да се присъди за всяка една от инстанциите възнаграждение в размер на по 2 000лв. Искането за изменение на решението в частта за разноските относно определените за касационното производство е неоснователно. Настоящият съдебен състав споделя установената практика /вж.напр.определения по т.д.№ 1908/22г.на І т.о., гр.д.№ 2605/23г.на ІІІ г.о./, съгласно която при съпоставяне на уредбите в чл.38, ал.2 ЗА, в Закона за правната помощ и в чл.78, ал.8 ГПК относно осъщественото процесуално представителство от юрисконсулти – от гледна точка на овъзмездяване на положения труд за защита - следва извод, че: „въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС“, поради което посочените в Наредба №1 2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда и в случая такава вече е извършена - с оглед цената на предоставените услуги, при съобразяване на вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото – и не са налице условия за промяна. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение