Определение № 5445 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4433/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Г. К., подадена чрез пълномощника адв. Тодоров, срещу Определение № 6982/27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1287/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което жалбата на лицето против Решение № 94-01-36479/1/19.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното определение поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изтъква се, че лицето е заявило изрично, че оспорва и АУЗ, и Решението, с което е потвърден актът, поради което съдът дължи произнасяне по жалбата, с която е сезиран. Моли за отмяна на оспореното определение и за постановяване друго, с което делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Директорът на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Г. К., в която е посочено, че същата е подадена срещу Решение № 94-01-36479/1/19.11.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, с което се потвърждава Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № СВ 120085 – 1/08.10.2024 г., издаден от орган по приходите при Община Бургас. В петитума на жалбата отправеното искане е за отмяна на посоченото решение, с което се потвърждава АУЗ. С Разпореждане от 13.02.2025 г. на лицето е указано да посочи изрично дали обжалва Решение № 94-01-36479/1/19.11.2024 г. или Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № СВ 120085 – 1/08.10.2024 г. С молба от 26.03.2025 г. лицето, чрез пълномощника си адв. Тодоров, е посочило, че обжалва Решение № 94-01-36479/1/19.11.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас. С Определение № 6982/27.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1287/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, предмет на оспорване пред настоящата касационна инстанция, съдът е приел, че по арг. от чл. 144, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 156 ДОПК на оспорване по съдебен ред подлежи АУЗ, поради което е оставил подадената жалба без разглеждане и е прекратил прозводството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. При обжалване на АУЗ приложим е редът по ДОПК, съгласно чл. 9б ЗМДТ във вр. чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ, като в чл. 144, ал. 1 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт в частта, която не е отменена при обжалването по административен ред, което предвид разпоредбата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че на обжалване пред съда подлежи самия АУЗ, а не решението на решаващия орган, с което е потвърден. В конкретния случай в сезиращата съда жалба изрично е посочено, че се обжалва Решение № 94-01-36479/1/19.11.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас, с което се потвърждава Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № СВ 120085 – 1/08.10.2024 г., издаден от орган по приходите при Община Бургас. Съдът, в изпълнение принципа на служебното начало, нормативно закрепен в чл. 9 АПК, е указал на М. Г. К. да посочи дали оспорва решението на горестоящия орган, или АУЗ. С молба 26.03.2025 г. лицето, чрез пълномощника си адв. Тодоров, е посочило, че обжалва Решение № 94-01-36479/1/19.11.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас. Правилно и в съответствие с цитираната правна уредба съдът е приел, че оспорването е насочено към акт, който не подлежи на оспорване, като в съответствие с чл. 159, т. 1 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното съдебно производство. В отговор на въведените в частната жалба възражения следва да се посочи, че и в самото Решение № 94-01-36479/1/19.11.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас е посочено, че на оспорване по съдебен ред подлежи АУЗ, като същевременно съдът е предоставил възможност на страната да прецизира въведения предмет. С оглед изложеното определението като правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение