Определение № 48 от 17.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7640/2013 г.

По делото не е постъпила частна жалба срещу определение № 229 от 22.12.2014 г. до 11.03.2015 г. (включително). С оглед това и предвид разпореждането от 04.03.2015 г. по приложението на чл.41, ал.2 ГПК, съдът приема, че считано от 12.03.2015 г. определение № 229 от 22.12.2014 г. е необжалваемо. Това означава, че се стабилизира постановеното с определение № 180 от 24.10.2014 г. връщане на частната жалба с вх.№ 6679 от 18.07.2014 г., съответно – считано от 12.03.2015 г. е влязло в сила и определение № 121 от 11.06.2015 г., с което е оставена без уважение молбата на З. К. К. за предоставяне на правна помощ чрез назначаване на адвокат за неин процесуален представител във връзка с подадената частна жалба с вх.№ 4359 от 10.05.2014 г. (с пощенско клеймо от 29.04.2015 г.). Посочената частна жалба с вх.№ 4359 от 10.05.2014 г. е насочена срещу определение № 72 от 09.04.2015 г., с което е оставена без разглеждане подадената от З. К. К. молба с вх.№ 10643 от 21.09.2012 г. за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Частната жалба е депозирана, след като на 17.04.2014 г. З. К. К. е получила лично съобщението за определение № 72 от 09.04.2015 г., придружено от препис на съдебния акт в изпълнение изискванията на чл.7, ал.2 ГПК. В текста на акта изрично е вписано указанието, че определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от получаване на съобщението. В случая това означава, че срокът за обжалване на определение № 72 от 09.04.2015 г. е изтекъл на 24.04.2014 г. (четвъртък, присъствен ден) съобразно чл.60, ал.4 ГПК. Налага се извода, че подадената по пощата на 29.04.2014 г. частна жалба с вх.№ 4359 (заведена на 10.05.2014 г.) е просрочена, като по отношение на нея не намира приложение хипотезата на чл.62, ал.2 ГПК. Воден от изложеното и на основание чл.275, ал.2 ГПК във връзка с чл.262, ал.2, т.1 ГПК, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия