Определение № 152 от 29.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 883/2018 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна (неточно наименована „касационна“) жалба на Н. Б. В. срещу определение № 480/18.08.2017 г., постановено по възз. частно гр. дело № 273/2017 г. на Варненския апелативен съд (ВАпС). С обжалваното определение е прекратено производството по същото възз. частно гр. дело на ВАпС и е върната частна жалба с вх. № 3467/08.06.2017 г., подадена от жалбоподателката срещу разпореждане № 463/10.04.2017 г. по възз. частно гр. дело № 669/2012 г. на Добричкия окръжен съд (ДОС), с което е върната частна жалба с вх. № 2123/23.02.2017 г. на жалбоподателката срещу определение № 43/18.01.2017 г., постановено по последното възз. частно гр. дело на ДОС. Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. В жалбата се излага оплакване за неправилност на последното, като се поддържат твърдения и доводи, че видно от преводно нареждане от 14.08.2017 г. жалбоподателката изпълнила в срок указанията, дадени ѝ с разпореждане № 868/20.06.2017 г. на ВАпС за внасяне на държавната такса по частната жалба, производството по която е прекратено и същата е върната с обжалваното определение № 480/18.08.2017 г. Ответниците по частната жалба А. И. А. и К. Л. А. не са подали отговори на жалбата. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателката е подала частна жалба с вх. № 2123/23.02.2017 г. срещу определение № 43/18.01.2017 г., постановено по възз. частно гр. дело № 669/2012 г. на ДОС. С разпореждане № 305/08.03.2017 г. ДОС е дал указания на жалбоподателката да отстрани нередовността на тази частна жалба, като в едноседмичен срок представи документ за внесена по сметка на ВАпС държавна такса от 15 лв. Препис от това разпореждане е връчен на жалбоподателката на 24.03.2017 г., като в указания ѝ срок тя не е изпълнила дадените ѝ указания, поради което с разпореждане № 463/10.04.2017 г. ДОС е върнал частната ѝ жалба с вх. № 2123/23.02.2017 г. Едва с молба с вх. № 2129/10.04.2017 г. жалбоподателката е представила преводно нареждане/вносна бележка от 31.03.2017 г. за внесена по сметка на ВАпС държавна такса в размер 15 лв. На 23.05.2017 г. жалбоподателката е подала по пощата частна жалба с вх. № 3467/08.06.2017 г. (заведена и с вх. № 3548/02.06.2017 г., както и с вх. № 3253/30.05.2017 г.) срещу разпореждането с № 463/10.04.2017 г. на ДОС. Окръжният съд не е администрирал тази частна жалба, а направо я е изпратил на апелативния съд. Последният с разпореждане № 868/20.06.2017 г. е констатирал, че приложеният към тази частна жалба платежен документ – преводното нареждане/вносна бележка от 31.03.2017 г. удостоверява внасянето на държавната такса по предходната частна жалба с вх. № 2123/23.02.2017 г. – в изпълнение на разпореждането с № 305/08.03.2017 г. на ДОС, и с оглед на това ВАпС е приел, че частната жалба с вх. № 3467/08.06.2017 г. е нередовна, поради което я е оставил без движение и е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВАпС държавна такса в размер 15 лв., както и че при неизпълнение в срок частната ѝ жалба ще бъде върната. Препис от това разпореждане № 868/20.06.2017 г. на ВАпС е редовно връчен лично на жалбоподателката на 07.08.2017 г., но тя отново не е изпълнила дадените ѝ указания в посочения ѝ срок, който е изтекъл на 14.08.2017 г. (понеделник). Поради това апелативният съд е постановил, обжалваното пред настоящата инстанция, определение № 480/18.08.2017 г., в мотивите към което също е приел, че жалбоподателката не е изпълнила в рамките на изтеклия преклузивен срок, дадените ѝ указания за отстраняване нередовността на частната жалба с вх. № 3467/08.06.2017 г. Далеч след това – едва на 19.10.2017 г. жалбоподателката е подала по пощата молба с вх. № 6134/23.10.2017 г., с която е представила друго преводно нареждане/вносна бележка от 14.08.2017 г., който документ удостоверява внасянето по сметката на ВАпС на държавната такса от 15 лв., дължима по частната жалба с вх. № 3467/08.06.2017 г., съгласно указанията, дадени ѝ с разпореждането с № 868/20.06.2017 г. на ВАпС. При така установените обстоятелства по делото, твърденията и доводите в разглежданата от настоящата инстанция частна жалба, че жалбоподателката била изпълнила в срок указанията, дадени ѝ с разпореждане № 868/20.06.2017 г. на ВАпС, са неоснователни. Разпоредбата на чл. 261, т. 4, във връзка с препращащата разпоредба на чл. 275, ал. 2 от ГПК изрично и ясно сочат, като задължително приложение към въззивната, респ. – към частната жалба, документа за внесена държавна такса по нея. Поради това, нередовността на частната жалба, по смисъла на чл. 262, ал. 1, във вр. с чл. 261, т. 4 и с чл. 275, ал. 2 от ГПК, се изразява, не в невнасянето на държавната такса по сметката на съда, а в непредставянето на документа за това като приложение към частната жалба. Именно такива са и законосъобразно дадените в случая указания на апелативния съд към жалбоподателката за отстраняване на тази нередовност в законоустановения срок, които са ѝ надлежно съобщени лично. Надлежното изпълнение на тези указания означава жалбоподателката, не само да внесе дължимата държавна такса по сметка на съда, а и в посочения ѝ преклузивен срок да представи по делото документа за внасянето. В случая жалбоподателката е представила такъв документ по делото, но далеч след изтичането на преклузивния срок за това, както и след постановяването на обжалваното определение № 480/18.08.2017 г. По изложените съображения, последното е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение