Определение № 97 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2476/2020 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба на И. Х. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 11 от 25.01.2019 г. по гр. д. № 877/2016 г. на Девненския районен съд, потвърдено с решение № 966 от 30.07.2019 г. по гр. д. № 761/2019 г. на Варненския окръжен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 121 от 26.03.2020 г. по гр. д. № 3943/2019 г. на ВКС, I-во г.о. С атакуваното решение е извършена делба, като в дял на Ф. Х. А. на основание чл.349, ал.2 ГПК е поставен процесният имот в [населено място], [община] дол, а на съделителя И. Х. А. е присъдена сума за уравнение на дяловете. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новооткрити обстоятелства и писмени доказателства, от значение за делото – чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответницата в производството Ф. Х. А. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима. Тя е подадена в срок, от надлежна страна, има необходимото съдържание и се основава на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Внесена е дължимата държавна такса и молбата е вписана. Налице са всички предпоставки за допускане на молбата до разглеждане по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,