Определение № 131 от 31.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 1094/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 10.10.2016г. на съдията - докладчик по нчхд № 1230/16г. по описа на районен съд гр. Кърджали, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС, с оглед промяна на подсъдността. Прокурорът от ВКП счита, че са налице основанията по чл.43, т.1 от НПК за промяна на подсъдността, тъй като сред страните и свидетелите по делото не са посочени такива с местоживеене в гр. Кърджали. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: По тъжба на Ц. А. Н. от гр. Белово, обл. Пазарджик срещу Д. И. Р. от гр. Белово, обл. Пазарджик е образувано нчхд № 1230/16г. по описа на районен съд гр-. Кърджали. По предходен спор за подсъдност ВКС се е произнесъл с определение по чнд № 902/2016г. на ІІІ н.о., като е постановил, че местно компетентен да разгледа делото е районният съд в гр. Кърджали, където се твърди, че е извършено престъплението. С разпореждане от 10.10.2016г. на съдията – докладчик по нчхд № 1230/16г., производството е прекратено и делото изпратено по компетентност на ВКС, с оглед промяна на подсъдността. След запознаване с материалите по делото, ВКС намери искането за основателно. Тъжителката, подсъдимата и един допуснатите с разпореждане на съдията - докладчик от общо трима свидетели при довеждане, са с местоживеене в в района на Пазарджишки районен съд. Налице са основанията на чл.43, т.1 от НПК за промяна на подсъдността. Водим от горното и на основание чл. 43, т.1 от НПК, ВКС, І НО,