Определение № 5288 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4650/2026 г.

Производството е образувано по предявеното от Министерство на транспорта и съобщенията, искане за отмяна на влязло в сила Решение № 3170/20.03.2026 г., постановено по адм. дело № 5687/2025 по описа на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение № 12372 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3856/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С Решение № 12372 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3856/2023 г. по описа на АССГ, в оспорената му пред касационната инстанция негова част е осъдено Министерство на транспорта и съобщенията да заплати на „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД: сума в размер на 16 269 020 лева главница като обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ в резултат незаконни действия на МТС изразяващи се във възпрепятстване, недопускане ищецът „Авиокомпания Хемус Ер“ЕАД да полза/да си служи/ със земята върху която му е учреденото право на ползване за периода 20.04.2021 г. до 27.12.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата от 16 269 020 лева, считано от 21.04.2023 г. /датата на подаване на ИМ / до окончателното изплащане на сумата. В молбата за отмяна е заявено и особено искане за спиране изпълнението на Решение № 3170/20.03.2026 г., постановено по адм. дело № 5687/2025 по описа на ВАС, трето отделение, на основание чл. 309 от ГПК, до произнасянето по молбата за отмяна. Ответникът – „Авиокомпания Хемус Ер“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Вангелов, в депозиран писмен отговор изразява и становище за неоснователност на така заявеното особено искане, с аргументи че вкл. не е изпълнено условието на чл. 282, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 309 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК – за внасяне на обезпечение в размер на присъдена сума. Върховният административен съд, петчленен състав, като взе предвид наведените доводите, намира, че особеното искане е неоснователно, по следните съображения: Безспорно в производство по отмяна, предмет на регулация от АПК, като извънинстанционен способ за защита срещу влязло в сила решение на съд е допустим способът за защита от изпълнение, предвиден в чл. 309 от ГПК и приложим вр. с чл. 144 от АПК, за спиране изпълнение на решение при условията на чл. 282, ал. 2-6 от ГПК. Неправилно страната се позовава на чл. 308 от АПК, каквато правна норма не съществува. Същественото е, че се има в предвид осъдителни решения, каквото не е Решение № 3170/20.03.2026 г., постановено по адм. дело № 5687/2025 по описа на ВАС, трето отделение. Действително с него е оставено в сила Решение № 12372 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3856/2023 г. по описа на АССГ в осъдителната му част, но това не променя горния извод. Разпоредбата на чл. 309 ГПК визира спиране изпълнението на осъдителни съдебни решения, тъй като само те подлежат на изпълнение. Решението на касационната инстанция, с което първоинстанционното решение е оставено в сила, не подлежи на изпълнение, а на такова подлежи единствено влязлото в сила решение на административния съд - чл. 268, т. 2 от АПК. Поради изложеното направеното искане за спиране на изпълнението следва да бъде оставено без уважение /в този смисъл Решение № 2503/23.02.2021 г. по адм. д. № 1084/21 г., 5 чл. с-в на ВАС, Определение № 1379/28.05.24 г., по т. д. № 938/24 г., т. к., II Т. О. на ВКС, Определение № 2889/09.10.23 г., гр. д. № 4115/23 г. II ГО на ВКС, Определение № 1481/16.02.22 г. по адм. д № 1315/22 г. по описа на ВАС, 5 чл. с-в, Определение № 10076/24.07.18 г. по адм. д. № 8917/18 г. по описа на ВАС, II отд. и др./ По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,