Определение № 550 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 798/2023 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. И. против определение № 1 от 03.01.2023 г. по гр. д. № 334/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено. Ответната страна - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието чрез юрк. Р. изразява становище за правилност и законосъобразност на определението. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на инстанционен контрол определение на въззивен съд. Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията за това са следните. С обжалваното определение окръжният съд в [населено място] е върнал като просрочена касационна жалба с вх. № 8910 от 15.12.2022 г. по регистъра му, подадена от настоящия жалбоподател срещу постановеното от този съд като въззивна инстанция решение № 341 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 334/2022 г. С последното е потвърдено първоинстанционното решение, № 405 от 18.04.2022 г. по гр. д. № 1579/2021 г. на Районен съд - Пазарджик за отхвърляне на предявените от К. Д. И. против ГДИН искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 1 ЗЗДискр. Освен това, предмет на частната жалба, с която този състав е сезиран, е и определението от 03.01.2023 г. по гр. д. № 334/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик в частта, в която е оставена без разглеждане, отново поради просрочие, молбата на ищеца по чл. 248, ал. 1 ГПК, заведена с вх. № 8912 от 15.12.2022 г. по регистъра на този съд, за изменение на постановеното въззивно решение (№ 341 от 24.10.2022 г. по цитираното гр. д.) в частта му за разноските и е прекратено производството по тази молба. При постановяване на атакуваното определение съдът е установил, че назначеният по реда на чл. 95 ГПК процесуален представител на ищеца - адв. Р. З., е получил съобщението до страната за изготвяне на въззивното решение и възможността то да се обжалва с касационна жалба; че връчването чрез представител е извършено на 26.10.2022 г.; че същият е упражнил правата на представляваното от него лице като е подал в срок касационна жалба срещу въззивното решение, заведена с вх. № 8242/28.11.2022 г., когато именно е изтекъл срокът за касационно обжалване; че връчването на адв. З. при условията на чл. 39, ал. 1 ГПК се смята за лично връчване съгласно чл. 45 ГПК; че изпращането на препис от въззивното решение лично на лишения от свобода ищец, сторено по негово изрично искане, служи само и единствено за сведение и няма за последица поставяне началото на течене на нов срок за касационно обжалване, респ. не е основание за продължаване на същия, доколкото той е преклузивен, както и че подадените на 15.12.2022 г. лично от страната касационна жалба (с вх. № 8910) и молба по чл. 248, ал. 1 ГПК (с вх. № 8912), са просрочени. Последният извод е обоснован с констатация за липсата на данни по делото ищецът да се е отказал изрично от назначения му служебен адвокат и да е заявил, че желае за осъществява защитата си лично, вкл. да е поискал лично да му се връчват съдебните книжа и документи по делото. Посочено е също, че няма постъпила информация и от самия особен представител за отказ от негова страна да представлява страната, нито пък последната да е искала промяна в представителството. Обжалваният съдебен акт е правилен. Назначеният по реда на чл. 95 ГПК процесуален представител на ищеца е оправомощен да извършва от името на последния всички процесуални действия (освен тези, за които се иска изрично упълномощаване), включително и да приема извършени спрямо страната връчвания на преписи от подлежащи на обжалване съдебни актове и съобщения за възможността и сроковете за обжалването им. Връчването на въззивното решение на процесуалния представител на ищеца - адв. З., следва да се приеме за редовно и лично връчване (чл. 51 и чл. 45 ГПК) и с осъществяването му е започнал да тече едномесечният срок за касационно обжалване - чл. 283 ГПК. В случая връчването е извършено на 26.10.2022 г. Последващото връчване на решението лично на ищеца не е обстоятелство, водещо до спиране или прекратяване течението на срока и не се отразява върху валидността на извършеното действие на назначения служебен адвокат да получи съобщението за изготвеното решение. Последният не може да откаже да изпълнява задълженията си във връзка с представителството по делото и упражнява правомощията си до момента на прекратяване или лишаване от правна помощ, ако настъпят обстоятелства за това - чл. 96 и чл. 97 ГПК. Затова ищецът е обвързан от процесуалните действия на адвоката, назначен по реда на чл. 95 ГПК, поради което се счита за редовно уведомен за въззивното решение по процесното дело на 26.10.2022 г. и подадените от него на 15.12.2022 г. касационна жалба и молба за изменение на решението в частта за разноските, са извън преклузивните срокове съответно по чл. 283 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК. Като е постановил връщането на първата и е оставил без разглеждане втората с прекратяване на делото по тази молба, съдът е постановил процесуално законосъобразно определение, което ще следва да се потвърди. Настоящият състав констатира, че по делото се намира касационна жалба с вх. № 8242 от 28.11.2022 г. по регистъра на ОС - Пазарджик, подадена от К. Д. И. чрез адв. З. против решение № 341 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 334/2022 г. по описа на този съд. По тази жалба са разменени книжа и е подаден отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК от насрещната страна. При изпълнена процедура по администриране на тази касационна жалба същата следва да се докладва на председателя на ГК на ВКС за образуване на производство по чл. 288 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,