Решение № 3401 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2017 г.

Решение № 3401 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. К., представляван от Председателя на ОбС - Р. Ш. М., срещу решение № 18 от 10.03.2017 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело № 201/2016 г. в частта, с която е отменена т. 2 - ра от Решение № 284/15.12.2016 г. на О. К., с което е определен размера на такса битови отпадъци на територията на О. К. за 2017 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за нищожно, недопустимо, алтернативно - за неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че Административен съд - К. не е съобразил, че оспорената т. 2 от решение № 284/15.12.2016 г. на Общински съвет - К., с което е определен размера на такса битови отпадъци на територията на О. К. за 2017 г. има нормативен характер и отмяната му е постановена от незаконен състав - еднолично, а не от състав от трима съдии, в противоречие с разпоредбата на чл. 191, ал. 2 АПК, което прави обжалваното решение нищожно. Изложени са аргументи в подкрепа на тезата, че процесният акт съставлява нормативен, а не общ административен акт. Поддържа се още, че АС - К. не е съобразил наличието на преюдициален спор по адм. д. № 8005/2016 г. на ВАС, Седмо отделение, което е образувано по касационна жалба на Областния управител на Област с административен адрес гр. К. срещу Решение № 51/22.04.2016 г. по адм. д. № 23/16 г. по описа на АС- К.. Касаторът намира за неправилни и изводите на съда, че актът е издаден при липса на фактически основания за необходимостта от увеличаване на таксата битови отпадъци за 2017 г., като поддържа, че размерът на увеличението на ТБО за 2017 г. е равен на увеличения размер на отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците и съгласно изискванията на Наредба № 7 от 2013 г. за реда и начина на отчисляване и определяне на обезпеченията и отчисленията при депониране на отпадъци за 2017 г. О. К. трябва да заплати на РИОСВ - Х. по 40 лв. на тон депониран отпадък или близо 800 000 лв. Направено е още и оплакване за неправилност извода на съда, че разпоредбата на чл. 73 АПК (издаване на общ административен акт в неотложни случаи) е неприложима. Моли съда да прогласи нищожността на решението, алтернативно да го обезсили като недопустимо или да го отмени като неправилно и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата изцяло. Ответникът по касационната жалба - Областен управител на област с административен център - гр. К., чрез пълномощника си ст. юрк. З., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена по съображения, изложени в депозирани писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решението на АС - К. в обжалваната му част е отменена т. 2 - ра от Решение № 284/15.12.2016 г. на О. К., с което е определен размера на такса битови отпадъци на територията на О. К. за 2017 г. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на областен управител на Област К. срещу т. 1-ва от Решение № 284/15.12.2016 г. на Обс, с което е приета план-сметка за дейностите по управление на отпадъците за 2017 г. и е прекратено производството по делото в тази част. В тази своя прекратителна част решението като необжалвано е влязло в сила. Преди всичко следва да се посочи, че напълно неоснователно касаторът поддържа, че процесният административен акт съставлява нормативен, а не общ административен акт. Всъщност, такова позоваване се прави за първи път в касационната жалба и доводи и аргументи в защита на такава теза не са правени от страната в първоинстанционното производство. При извършената служебна проверка досежно вида на оспорения акт настоящият състав намира, че правилно и законосъобразно първостепенният съд е достигнал до извода, че обжалваното решение досежно неговата т. 2-ра е общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК: той е с еднократно правно действие и с него се създават права и задължения и се засягат права и законни интереси на неопределен брой лица, тъй като с постановяването на акта за всички лица на територията на гр. К. възниква задължението да заплатят ТБО за 2017 в определен размер. Според чл. 1а от ЗНА, нормативният акт се издава от компетентен държавен орган, съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, но същият има нееднократно действие. По силата на законовата делегация на чл. 9 от ЗМДТ всеки общински съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци е законово установена, но годишният размер се определя за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, предвид чл. 66 от ЗМДТ. Тъй като се отнася за такса, която се дължи само при предоставена услуга от страна на общината, същата има характер на частно общинско вземане, за разлика от други такси, които са установени по основание и размер със закон (в случаите, когато не са свързани с насрещни услуги) и имат характер на публично общинско вземане - (виж Конституционно решение № 10 от 26.06.2003 г. по к. д. № 12/2003 г. на Конституционния съд на РБ). Съдебната практика трайно приема, че решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, с което ежегодно се определя размера на таксата битови отпадъци представлява общ административен акт. По изложените съображения неоснователно се явява както оплакването, че съдът е разгледал оспорването на Областния управител на гр. К. по съдопроизводствен ред, който не е предвиден за тази категория актове, така и възражението, че съдебният процес е следвало да протече при условията на чл. 191, ал. 2 АПК, се явяват неоснователни. Постановеното решение не е от незаконен състав, поради което и довода за нищожност на решението, и този за неговата недопустимост, следва да бъдат оставени без уважение. Не може да бъде споделено и оплакването за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила породено от факта, че производството по делото не е спряно поради наличие на преюдициален спор по адм. д. № 8005/2016 г. на ВАС, Седмо отделение, което е образувано по касационна жалба на Областния управител на Област с административен адрес гр. К. срещу Решение № 51/22.04.2016 г. по адм. д. № 23/16 г. по описа на АС - К.. Такова възражение за наличие на висящо преюдициално дело не е правено в първоинстанционното производство и доказателства в такава насока не са представяни. Само за прецизност следва да се посочи, че гореописания правен спор понастоящем е приключил с влязло в сила Решение № 4333 от 06.04.2017 г. по адм. д. № 8005/16 г. по описа на ВАС, седмо отделение, с което е оставено в сила Решение № 51 от 22.04.2016 г. на Административен съд, гр. К., постановено по административно дело № 23/2016 г., с което АС - К. е отхвърлил жалбите на областния управител и на "Г. - К." АД срещу Решение № 9 по Протокол № 4 от 28.12.2015 г., потвърдено с Решение № 16 по Протокол № 5 от 22.01.2016 г. на Общински съвет - К., с които е отменен действалият и приет нов раздел I "Такса битови отпадъци" на глава втора "Местни такси" от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. К.. Предвид това и по същество поддържаното оплакване в касационната жалба се явява неоснователно. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че решението в обжалваната му част е постановено при изяснена фактическа обстановка, обосновано е, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. Правилен е изводът на съда, че решението на ОбС в частта по т. 2-ра, е прието от компетентен орган, съобразно разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ; спазени са изискванията на чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗМСМА за кворум и мнозинство на общинските съветници. Общият административен акт е в предвидената в АПК писмена форма, но, както обосновано и законосъобразно е приел и първостепенният съд, при постановяване на визираната част от решението са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в чл. 62-74 от АПК и чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во от АПК. Действително, т. 2-ра от Решение № 284/15.12.2016 г. на О. К. е приета в нарушение на чл. 66, ал. 1 и 2 от АПК, тъй като откриването на производството по издаване на този административен акт не е оповестено публично чрез средствата за масово осведомяване, изпращане на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин, с включени основни съображения за издаване на акта, както и посочване формите на участие на заинтересованите граждани и организации. Приетите писмени доказателства - разпечатка от сайта на община К., с дата 25.11.2016 г. и Покана (проект) с определен дневен ред, от председателя на О. К., публикувана във в-к "Нов живот" от 09.12.2016 г. за свикване на сесия на Общинския съвет на 15.12.2016 г., не отговарят на изискванията на посочените разпоредби от АПК, както е посочил и административният съд: от първото от тях се установява какви решения предстои да вземе О. К. през месец декември 2016 г., а от второто, че на 15.12.2016 г. Общинският съвет ще заседава, като в дневния ред е включено и приемане на план-сметка за дейностите по управление на отпадъците и определяне размера на таксата за битови отпадъци за 2017 г. При обсъждането на горните доказателства, правилно съдът е заключил, че те не са годни да установят по какъв начин е извършено уведомяването за открито производство по определяне размера на ТБО за 2017 г. и свързаната с него план-сметка за същата година, нито какви са съображенията за увеличаване размера на ТБО, както и възможните форми за участие на заинтересовани граждани/организации. Административният съд е обсъдил и представените по делото копия от броеве на в-к "Нов живот" с дати 13 и 14.12.2016 г., в които се съдържат статии с коментар на местни лидери на политически формации и управител на търговско дружество относно предстоящо увеличение на ТБО и данък сгради в община К., като обосновано е преценил, че горното не доказва спазването на разпоредбите на чл. 66, ал. 1 и 2 от АПК. Като не е уведомил по предвидения в АПК ред за откриване на производството по издаване на оспорения административен акт, общинският съвет е лишил от възможност заинтересованите лица, да упражнят правата си да участват в административното производство и то в срок не по-кратък от един месец, съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от АПК. Това нарушение от своя страна е довело до нарушаването на основни принципи в административното производство - за съразмерност - чл. 6, ал. 1 от АПК, за равенство - чл. 8, ал. 1 от АПК, за достъпност, публичност и прозрачност - чл. 12, ал. 1 и 2 от АПК. Всичко това е обсъдено от първостепенния съди изложеното в мотивите на съдебното решение напълно се споделя от настоящата инстанция. Правилни са и изводите на съда за неоснователно позоваване от страна на ОбС- К. на наличие на хипотезата по чл. 73 от АПК, тъй като от данните по делето се установява, че то не е подкрепено с никакви доказателства. Наличието на неотложни случаи по смисъла на чл. 73 от АПК не следва от естеството на приетия акт. В заключение следва да се посочи, че настоящият състав на касационната инстанция счита за правилен и извода на съда, че т. 2-ра от решението на ОбС е издадена и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1-во от АПК, тъй като не са изложени фактически основания за необходимостта от увеличение размера на ТБО за 2017 г. Както обосновано е приел и решаващият съд, посочените съображения в предложението на кмета на община К., отнасящи се до увеличаване на отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), само формално обосновават необходимостта от повишаване на размера на ТБО за 2017 г. Този единствен мотив няма как да е достатъчен, още повече че, както твърди в писмената си защита ответникът по касация, съгласно официалната информация, публикувана на интернет страницата на Регионалната инспекция по околната среда и водите - гр. Х., община К. е неизряден платец на отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО от 2011 г. Видно от изложеното, съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд