Определение № 34 от 09.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 4611/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 10 880/04.12.2014 г. от С. „Н. б. на б. а. з.” [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. Д., с искане за изменение и допълнение на решение № 150 от 06.11.2014 г. по т. д. № 4 611/2013 г. по описа на ІІ ТО на ВКС в частта за присъдените разноски. Моли да му бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 14 914,80 лв., представляващи част от заплатен адвокатски хонорар, съответстващ на отхвърлената част на претенциите на касаторите, както и да бъдат намалени присъдените в полза на Х. Ш. О. и С. С. О. разноски до сумата от 685,80 лв. за всеки от тях. Ответните страни по молбата по чл. 248 ГПК – А. И. Ю., А. Ф. О., Х. Ш. О. и С. С. О. не са изразили становище за основателността на подадената молба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че молбата е подадена в законовия срок и обсъди доводите в нея, намира за установено следното: Предмет на касационното обжалване е било решение № 583 от 26.03.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3288/2012 г., в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 20.02.2012 г. по гр.д. № 5872/2010 г. на СГС, ГК, 13 с-в в осъдителната част и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на касаторите срещу С. „Н. б. на б. а. з.” - София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на Ф. С. О. за разликите над 20 000 до 80 000 лева за първата, над 10 000 до 80 000 лева-за втория и за 45 000 лева – за третия и четвъртия ищец, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за разликите до пълно предявените размери от по 150 000 лева - за всеки ищец. С решение № 150 от 06.11.2014 г., постановено по настоящото дело, ВКС е отменил частично въззивното решение и е осъдил С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” [населено място] да заплати на А. Ф. О., действащ чрез майка си и законен представител А. И. Ю. още 20 000 лв., както и на Х. Ш. О. и С. С. О. още по 20 000 лв. на всеки един от тях, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ф. С. О., ведно със законната лихва от 19.09.2009 г. до окончателното заплащане на сумите, като са присъдени и съответните съдебни разноски в полза на касаторите съобразно уважената част на исковете им. В хода на производството молителят е представил доказателства за направените от него съдебни разноски, а именно - фактура № 1 991 от 03.06.2013 г., издадена от АД „А. Д., Р. Г. и съдружници” относно адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 18 000 лв., както и доказателства, че същото е заплатено на 10.06.2013 г. по банков път – извлечение от сметка в [фирма] [населено място]. Претендират се присъждане на разноски пред ВКС размер на 14 914,80 лв., представляващи част от заплатения адвокатски хонорар, съответстващ на отхвърлената част на претенциите на касаторите. С оглед изложеното и като се вземе предвид отхвърлената част на предявените от касаторите искове и крайния изход по спора, съобразно постановеното касационно решение, същото следва да се допълни в частта за присъдените разноски, направени пред настоящата инстанция, като същите следва да бъдат разпределени пропорционално между ответните страни по молбата с правно основание чл. 248 ГПК предвид различния размер на присъдените им застрахователни обезщетения. Молбата по чл. 248 ГПК в частта, с която се иска намаляване на присъдените съдебни разноски в полза на Х. Ш. О. и С. С. О. до сумата от 685,80 лв. за всеки един от тях, е неоснователна и в тази й част следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното, състав на ВКС, ІІ т.о.