Определение № 849 от 24.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 404/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на В. Д. Ц. с направено искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 881/15.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 14051/2023 г. от ІІ“б“ състав на СГС. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. Молбата е процесуално недопустима, по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска е потвърдено решение на СРС, с което са уважени установителните искове за дължимост на суми в полза на „Т. София“ ЕАД. В молбата се излага твърдения за неистинност на представеното пред съда заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се, че вещото лице не е отчело заплатени от молителя суми към ищеца по делото. Правното основание на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с оглед твърденията по същата, следва да се квалифицира по чл.303, ал.1, т.2 ГПК – неистинност на заключение на вещо лице, на което се основава решение на съда. Отмяната на това основание предполага установяване на тази неистинност по надлежния съдебен ред, като в молбата не се твърди подобно установяване, като и липсват доказателства в тази насока. Само твърдения за неистинност на Заключението на вещото лице не са основание за отмяна на влязлото в сила решение, като доколкото в молбата липсват твърдения, които да са за годни обстоятелства за отмяната на влязлото в сила решение на посоченото по-горе основание, то молбата следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима. Предвид изложеното, състав на ВКС