Определение № 286 от 11.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2629/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2158 от 13.05.2016 г. на Д. С. К. против определение № 165 от 25.04.2016 г., постановено по гр. д. № 188/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което е оставена без разглеждане частната жалба на Д. С. К. против определение от 25.02.2016 г. по гр. д. № 1050/2015 г. на Великотърновския окръжен съд. С последното са оставени без движение молба вх. № 9022 от 04.09.2015 г., както и молба – уточнение вх. № 9778 от 29.09.2015 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови атакуваното определение, Великотърновският апелативен съд правилно е приел, че подадената пред него частна жалба е процесуално недопустима. Определението от 25.02.2016 г., с което молба вх. № 9022 от 04.09.2015 г., както и молба – уточнение вх. № 9778 от 29.09.2015 г. са оставени без движение не подлежи на самостоятелно обжалване, нито е от категорията на преграждащите развитието на делото, поради което подадената срещу него частна жалба не следва да бъде разглеждана. Това определение е постановено на основание чл. 129, ал. 1 ГПК. След като е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128, т. 2 ГПК съдът е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК като е дал едноседмичен срок на страната да отстрани допуснатите нередовности. С това определение молбата на жалбоподателя се оставя без движение, а не се връща като процесуално недопустима по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК. За частния жалбоподател съществува процесуалната възможност да спази указанията на съда и да отстрани допуснатите нередовности. Правилността на дадените с това определение указания може да бъде обект на проверка от страна на въззивната инстанция в случай на последващо прекратяване на производството след като администриращият съд е констатирал неизпълнение в срок. Ето защо определението не е от категорията на преграждащите развитието на производството и не следва да подлежи на самостоятелно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение