Определение № 3915 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2724/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4379/03.04.2026 г. на П. Н. И., чрез адв. Д. М. от САК, за отмяна на влязло в сила решение № 161/01.07.2025 г. /съгласно направено от молителката уточнение с молба вх. № 15032/10.07.2026 г./, постановено по възз. гр.д. № 150/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение № 318/30.06.2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново по гр. д. № 392/2022 г., е развален на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД Договор от 30.09.2021 г. за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № ..., т. ..., рег. № ..., дело № 490/2021 г. по описа на Нотариус П. К. с № 580, с район на действие ВТРС, по силата на който А. И. П., починал на 21.11.2021 г., като продавач, продава на П. Н. И. като купувач, собствения си недвижим имот, намиращ се в [населено място], а именно: Самостоятелен обект в сграда с ид. ... по КККР на гр. В. Т., одобрени със Заповед № РД 18-86/19.09.2008 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], вх. ..., ет. ..., ап. ..., който самостоятелен обект се намира на ет. ... в сграда с ид. ..., предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в ПИ с ид. ..., с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, със застроена площ 79.49 кв. м., състоящ се от три самостоятелни стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и дрешник, заедно с принадлежащото му избено помещение № ... с площ 5.77 кв. м., както и 2,3739 % ид. части от общите части на сградата и съответното на застроената площ право на строеж върху ПИ, за сумата 40 000 лв., която сума се заплаща от купувача на продавача по банков път по банкова сметка на продавача на осем равни месечни вноски, както следва: сума в размер на 5 000 лв. в срок до 10.10.2021 г., 5 000 лв. в срок до 10.11.2021 г., 5 000 лв. в срок до 10.12.2021 г., 5 000 лв. в срок до 10.01.2022 г., 5 000 лв. в срок до 10.02.2022 г., 5 000 лв. в срок до 10.03.2022 г., 5 000 лв. в срок до 10.04.2022г., 5 000 лв. в срок до 10.05.2022 г., при запазено от продавача А. И. П. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 3/4 идеални части от имота, което право на ползване ще упражнява съвместно с И. А. П., притежаващ право на ползване върху 1/4 ид. част от имота, съгласно Нотариален акт № ..., т. ..., рег. №, дело № 58/2014 г. на Нотариус № 281 Д. Р., поради неизпълнение на задължението на купувача П. Н. И. да заплати на продавача А. И. П. договорената продажна цена; и на основание чл. 108 ЗС е осъдена П. Н. И. да предаде владението върху описания имот на М. И. П.. С молбата се иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – наличие на нови обстоятелства. Във връзка с това е представена Декларация с нотариална заверка на съдържанието на документа и на подписа на лицето К. Ю. Т., съдържаща свидетелски показания на последния. Ответникът М. И. П. намира молбата за отмяна за недопустима, респ. за неоснователна. В допълнителна молба с вх. № 13885/29.06.2026 г., уточнена с молба вх. № 15032/10.07.2026 г. е направено искане по чл. 309 ал. 1 ГПК за спиране на изпълнението на решение № 161/01.07.2025 г., до окончателното произнасяне по молбата за отмяна, без да е внесено дължимото обезпечение. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея, като съобрази твърдението на молителката относно датата на узнаване на новото обстоятелство, а също и липсата на данни за по-ранно узнаване, счита, че молбата за отмяна е редовна и допустима - отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество. В случая влязлото в сила решение в частта му, с която е уважен иска с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД не е осъдително, а е постановено по конститутивен иск, поради което молбата по чл. 309 ГПК, в тази й част е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. С изпълнителна сила се ползват влезлите в сила осъдителни решения, каквото е процесното решение в частта му, с която е уважен иска с правно основание чл. 108 ЗС, но не и съдебните решения по установителни или конститутивни искове. Съобразно разпоредбата на чл. 309, ал.1 ГПК изпълнителната сила на влязлото в сила съдебно решение не се засяга от подаването на молба за отмяна, но Върховният касационен съд, по искане на страната, може да спре изпълнението му. За разлика от спирането на предварителното изпълнение на невлязлото в сила въззивно решение обаче, тук няма спиране по право и съдът по отмяната не е длъжен да спре изпълнението, дори и да е внесено обезпечение. Съобразно вероятната основателност на молбата за отмяна, той може да спре изпълнението, или да не го спре. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е приложимо когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. В случая с оглед на обстоятелствата посочени в молбата за отмяна, молбата за спиране изпълнението на решението в осъдителната му част също трябва да бъде да бъде отхвърлена. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.