Определение № 552 от 17.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4260/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Г. К. Г., чрез адв. Б. Д. против определение № 224/19.07.2017 г. по гр.дело № 2788/2017 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 11006/18.04.2017 г. на Г. К. Г. за отмяна на влязло в сила определение № 150/09.03.2017 г. по ч.гр.дело № 80/2017 г. на Варненския апелативен съд. Поддържаното основание за неправилност на обжалваното определение е незаконосъобразност. Според жалбоподателката неправилно съставът на ВКС е приел, че в случая не е налице съдебен акт, с който правният спор се разрешава със СПН по същество и, че няма пречка заявителя да потърси правата си чрез предявяване на иск. Сочи, че с определението на Варненския апелативен съд се прегражда по-нататъшния ход на делото и жалбоподателката остава без право на защита срещу действията на съдебния изпълнител, че това право на защита е било отказано с акта на съда да разгледа жалбата й по същество и да се произнесе действието на ДСИ законосъобразно ли е или не. Искането е за отмяна на определението на състава на ВКС и разглеждане на молбата за отмяна по същество. Ответницата по жалбата Г. З. Н. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че производството по отмяна на влезли в сила решения е уредено за защита срещу неправилни съдебни актове, с които правният спор е разрешен по същество със сила на пресъдено нещо. Прието е, че с определението, чиято отмяна е поискана е потвърдено определение на първоинстанционен съд по допустимостта на обжалването – т.е. не е разрешен правния спор по същество и не е погасено правото на заявителя да получи защита на спорното право чрез иск. Според съда определението, чиято отмяна е поискана не попада в обхвата на категорията влезли в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав изцяло възприема правните изводи на състава на ВКС в обжалваното определение и преценява същите за правилни. Жалбоподателката Г. К. Г. е подала молба вх. № 11006/18.04.2017 г. за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.1, 5 и 6 ГПК на определение № 150/09.03.2017 г. по ч.гр.дело № 80/2017 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 6/03.01.2017 г. по в.гр.дело № 2520/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалба вх. № 1249/31.10.2016 г., подадена от Г. Г. срещу действия на ДСИ при РС Девня, извършени по изп.дело № 221/2016 г. на Районен съд [населено място], изразяващи се в извършен въвод на владение на 20.10.2016 г. и е прекратено производството по делото. Отмяната по чл.303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато те са неправилни, поради някоя от причините, посочени в чл.303 ГПК. Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна. Съгласно ППВС № 2/77 г., което е запазило действието си и при действащия ГПК на отмяна подлежат и актове на съда, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред – такова е определението за прекратяване на делото, поради отказ от иска. Според т.6. от т.дело № 7/31.07.2017 г. по т.дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Като взема предвид изложеното и посочената трайна практика на ВКС съдът намира, че определението, чиято отмяна е поискана не е сред съдебните актове, подлежащи на отмяна по чл. 303 ГПК. Това определение не се ползва със сила на пресъдено нещо, нито е определение за прекратяване на делото, поради отказ от иска. Поради това молбата, подадена от Г. Г. за отмяна на процесното определение на Варненския апелативен съд е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В този смисъл са и изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на определението са неоснователни. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение