Определение № 50055 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 68/2021 г.

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 500939 от 13.02.2023 г. (пощенско клеймо от 10.02.2023 г.) по регистъра на ВКС, подадена от О. К. П. (с погрешно изписано фамилно име П.) чрез адв. Г. за изменение на постановеното по делото решение № 50007 от 07.02.2023 г. в частта му за разноските. Иска се присъждане на по - нисък размер – до определения в приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатското възнаграждение от 795 лв. с ДДС за всяка съдебна инстанция, при съобразяване с правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК. Насрещната страна по молбата – „Енерго - Про Продажби“ АД със седалище [населено място] чрез адв. Г. е представило отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. С него се изразява становище за липса на основания за редуциране на сторените от страната разноски за адвокат в съответните инстанции при направените от молителя възражения за прекомерност чрез исканото изменение на постановеното решение в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. С решение № 50007 от 07.02.2023 г. по настоящото дело касационният съд е отменил въззивното решение № 260570 от 23.09.2020 г. по гр. д. № 1335/2020 г. на Окръжен съд – Варна и потвърденото с него решение № 961 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 15570/2019 г. на Районен съд – Варна в уважената част на предявения от О. К. П. против „Енерго – Про Продажби” АД - [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК до размер на сумата 4 999. 60 лв. и е отхвърлил исковата претенция за недължимост на тази сума, съставляваща стойността на част от начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление: [населено място], ул. „Д-р А. Ж.“, [жилищен адрес]. Молителят – ищец е осъден да заплати на ответното търговско дружество разноски по делото за три съдебни инстанции в размер на 5 198 лв. В тази сума попадат и сторените от страната разноски за адвокатско възнаграждение, което е в константен размер за всяка от трите инстанции – по 1 584 лв. с ДДС. Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен в преценката си да намали възнаграждението до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, без да е обвързан от ограничението за трикратния му размер. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на изплатеното в случая адвокатско възнаграждение от ответника е основателно. С оглед постановения от ВКС резултат по спора е пререшен и въпросът за отговорността за разноските по делото, които са възложени на ищеца, вкл. и за понесения от другата страна разход за адвокатско възнаграждение за защитата й във всяка инстанция. Разноски са присъдени съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. При преценка основателността на възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на заплатения адвокатски хонорар от насрещната страна, следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото, времетраенето на процеса, както и обема на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на ответното дружество в съответната инстанция. Предметът на спора е претендираната недължимост на исковата сума, заявена с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и начислена чрез извършена корекция на сметката на потребителя за доставена и незаплатена ел. енергия на посочения обект в процесния период. В производството пред първостепенния (районен) съд от ответника е депозиран пространен отговор на исковата молба, към него са приложени писмени доказателства и е направено искане за съдебна експертиза. Проведено е едно открито съдебно заседание, в което с участието на процесуалния представител на страната е изразено становище по доклада на съда по чл. 146 ГПК, приети са доказателства и е изслушано вещото лице с поставени към него въпроси. В хода на устните състезания пред районния съд нарочни аргументи в подкрепа на тезата на ответника за неоснователност на предявения иск не са излагани, а единствено е заявено от пълномощника на дружеството, че такива се съдържат в отговора на исковата молба. Въззивното производство се е развило по жалба на ответника, без в нея да са правени искания за събиране на нови доказателства, а откритото съдебно заседание е било едно, в което представляващият страната адвокат е пледирал за отмяна на първоинстанционното решение и за присъждане на сторените от доверителя му разноски. Дружеството чрез упълномощен адвокат е подало и касационната жалба, по която е образувано настоящото дело и в която са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение с приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. При разглеждане на жалбата по реда на чл. 290 ГПК пълномощникът на касатора е пледирал кратко в съдебно заседание, като е поддържал искане за отмяна на обжалваното въззивно решение и отхвърляне на иска. При тези данни се налага, че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност. Като съобрази датата на сключване на договорите за правна защита и представителство по делото на ответното дружество, относими към приложимата редакция на текстовете от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възмездяване на адвокатската услуга, както и гореизложените обстоятелства от значение при преценката за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав на ВКС, III г. о. счита, че в случая то следва да се намали до размер на 795 лв. за всяка от трите съдебни инстанции. Това рефлектира върху общия размер на дължимите от другата страна разноски и намалява отговорността й за тях до размер общо на 2 831 лв., вместо присъдените с решението 5 198 лв. В този смисъл следва да се измени и постановеното решение в частта за разноските. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.