Определение № 260 от 22.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1532/2021 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. А. А. срещу определение № 260185/21.05.2021 г. по в. т. д. № 621/2020 г. на Апелативен съд П., с което е оставена без уважение молбата на страната по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 260068/22.03.2021 г. по същото дело в частта му за разноските. В частната жалба се поддържа неправилност на въззивното определение поради произнасяне на въззивния съд по незаявено искане /свръхпетитум/. Подчертава се, че с първоинстанционното решение не са били присъдени разноски на застрахователното дружество съобразно отхвърлената част от исковете /от 50 000 до 150 000 лв./, а то не е подало молба по чл. 248 ГПК, поради което в тази част решението е станало окончателно. Излага се разбиране, че отговорността за разноски следва да се определи върху материален интерес от 50 000 лв., а не съобразно цялата искова претенция от 150 000 лв. От ответника по частната жалба „ЗД „БУЛ ИНС“ АД не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Исковото производство е образувано по предявена от Д. А. А. срещу „ЗД „БУЛ ИНС“ АД претенция за заплащане на обезщетение за причинени ѝ неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Д. К. П., настъпила вследствие ПТП на 13.05.2017 г. Ищцата счита, че вредите ѝ следва да бъдат обезщетени с изплащане на сума в размер на 150 000 лв. С решение № 292/08.07.2020 г. по т.д. № 424/2019 г. на Окръжен съд Пловдив предявеният иск е частично уважен за сумата 50 000 лв. и е отхвърлен за разликата от 100 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв. Срещу осъдителната част на решението е подадена въззивна жалба от ответника, т. е. в отхвърлителната част то е влязло в сила. В жалбата е формирано искане за отмяна на решението и изцяло отхвърляне на предявения иск, евентуално за уважаването му в размер на 5 000 лв. С решение № 260068/22.03.2021 г. по в. т. д. № 621/2020 г. на Апелативен съд П. първоинстанционното решение е отменено в осъдителната му част. При този изход на спора въззивният съдебен състав е възложил в тежест на ищеца заплащане на сторените от ответника разноски пред първоинстанциония съд съобразно целия размер на предявения иск. С атакуваното в настоящото производство определение съставът на Апелативен съд П. е съобразил, че застрахователят е обжалвал първоинстанционното решение в цялост, поради което в предмета на въззивно обжалване е включен и въпросът за разноските. Същият е решен съобразно крайния резултат от делото – цялостно отхвърляне на исковата претенция. По подадена от ищцата касационна жалба с определение № 348/15.06.2022 г. по т.д. № 1533/2021 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. При тези данни следва да се приеме, че с постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което касационната жалба не е допусната до разглеждане по същество, въззивното решение е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 3 ГПК. Въззивният съд е разгледал предявения осъдителен иск в уважения от първостепенния съд размер и е намерил въззивната жалба за основателна. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че с решението си Окръжен съд Пловдив не е присъдил разноски на ответника съобразно отхвърлителната част от решението си за сумата от 100 000 лв. Срещу тази част от решението не е подадена въззивна жалба. Не е подадено и искане по реда на чл. 248 ГПК. Ето защо, следва да се приеме, че въпросът за разноските в първоинстанцонното производство по отношение на отхвърлената част от иска в размер на 100 000 лв. е стабилизиран. Следователно въззивният съд може да присъди разноски само в частта по претенцията в размер на 50 000 лв. Присъдените в полза на застрахователното дружество разноски в размер на 5 436 лв. се явяват незаконосъобразно определени. Дължима е само една трета от тях, но с оглед заявеното искане за заплащане на разноски в размер на 2 436 лв., съдът ще приложи диспозитивното начало. Обжалваното определение следва да бъде отменено. С тези мотиви и на основание чл. 274 ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС