Определение № 5127 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2025 г.

Образувано е по частна жалба на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, с ЕИК 131071587, седалище и адрес на управление в [населено място], община Елин Пелин, Софийска област, [улица], представлявано от "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 130993772, със седалище в [населено място], [адрес], последното представлявано от управителите - М. Д. и Л. М. Х., срещу Определение № 396/24.03.2025 г., постановено по адм. дело № 250/2025 г. по описа на Административен съд - София област (АССО). С обжалваното определение съдът оставил без разглеждане жалбата на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, срещу разпореждане на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), обективирано в писмо изх. № Ц-03-1641/18.02.2025 г., и е прекратил съдебното производство. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Противопоставя се на решаващия аргумент на съда, че атакуваното волеизявление няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поддържайки теза, че с даденото разпореждане се предписват конкретни действия на търговеца, а част от исканата информация съставлява търговска тайна, която Комисията не е посочила как ще защити. Сочи, че актът не попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 АПК, т.к. създавайки конкретни задължения за адресата, той предизвиква самостоятелни правни последици, чието неизпълнение е въведено като юридически факт в разпоредбата на чл. 230 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Според жалбоподателя, невярно е и становището, че се касае за проверка на установяването на факти и обстоятелства, а разпореденото на основание чл. 192, т. 2 ЗЗП е за предоставяне на определени документи с оглед на предоставяне на информация с цел изясняване на релевантните фактически положения, предмет на извършваната проверка. Поддържа, че искането е самоцелно, а търсената информация не е относима към контролната дейност на КЗП. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – председателят на КЗП, не ангажира становище. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното писмо с изх. № Ц-03-1641 от 18.02.2025 г. и на основание чл. 192, т. 2 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 ЗЗП председателят на КЗП е изискал от "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД да предостави информация и документи, установяващи осреднени доставни и съответно продажни цени за всички видове стоки, посочени в приложение към подаденото писмо за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. и съответно от 01.01.2025 г. до 31.01.2025 г. Поискано е от дружеството да информира за евентуални намаления в посочените периоди, както и за причините за повишаване на цените на стоките, отразени в приложението, като са дадени изрични указания за мерните единици и формата на поисканите данни. В заключение, търговецът е уведомен за последиците от неизпълнение на разпореждането по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗЗП, както и за санкцията при възпрепятстване на длъжностните лица при осъществяване на правомощията по чл. 192 и чл. 192а с.з. За да остави без разглеждане жалбата на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, съдът е приел, че оспореното писмо няма характер на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Формулирал е заключение, че в атакуваното волеизявление не са обективирани разпореждания, които да подлежат на оспорване, т.к. същото е издадено при упражняване на правомощията по чл. 192 ЗЗП, и по-конкретно на тези по т. 2 от нормата, според чието съдържание длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. С оглед на това актът е класифициран от съда като такъв по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, доколкото с него единствено се подготвя разрешаването на спорния правен въпрос. Според решаващия състав искането да се предостави на контролния орган цялата относима информация и документация не засяга субективни права и законни интереси на търговеца, т.к. последният няма защитено право да не предоставя информация на компетентния държавен орган. По изложените съображения АССО е формирал краен правен извод за недопустимост на оспорването и е прекратил съдебното производство. Определението е правилно. Допустимостта на съдебното производство по АПК е обусловена от наличието на положителните и отсъствието на отрицателните предпоставки за възникване и упражняване на правото на оспорване. Една от положителните предпоставки за възникване на потестативното право да се сезира съда по реда на чл. 145 и сл. АПК е наличието на годен предмет на съдебен контрол - Вж.: чл. 159, т. 1 с.з. Актът, срещу чиято законосъобразност е насочена претенцията на жалбоподателя, следва да подлежи на съдебно оспорване, т.е. да попада в някоя от категориите, изрично посочени в чл. 145, ал. 2 АПК, а именно - да е индивидуален административен акт или отказ да се издаде такъв, да съставлява решение на по-горестоящ административен орган, с който е изменен актът по чл. 21 АПК или същият е отменен и въпросът е решен по същество, или да бъде решение по искане за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Съгласно дефинитивната норма на чл. 21 АПК административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, с което едностранно се засягат права или законни интереси или се създават задължения за трети лица, независимо от тяхната воля. Според предписанието на ал. 2 с.з. индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права или задължения, когато волеизявлението е от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, а по аргумент от ал. 3 и ал. 4 такова е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, а и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Допълнителен признак, отличаващ административните актове, е и регламентираната в чл. 276, вр. с чл. 268 АПК възможност за непосредствена принудителна изпълняемост със средствата на държавната принуда. Преценката за характера на волеизявленията на административните органи и приравнените на тях правни субекти, чийто произнасяния съставляват административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, се извършва спрямо съдържанието на разпоредителната им част. Спрямо нея се преценява както правното действие на акта, така и обективната възможност за засягане на правната сфера на неговия адресат. В контекста на последното следва да се посочи, че за да е налице индивидуален административен акт, съдържащото се в акта на държавно управление волеизявление следва едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено. Правните последици (права и задължения и правоотношения), визирани в правната норма, трябва да възникват автоматично от индивидуалния административен акт, без да са опосредени от друг юридически факт. В случая, при така очертаните предварителни бележки, съдържанието на оспореното от "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" писмо изх. № Ц-03-1641/ 18.02.2025 г. не може да го квалифицира като индивидуален административен акт. Същото е издадено във връзка с правомощията на председателя на КЗП, предвидени в чл. 192, т. 2 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 ЗЗП и обективира искане за предоставяне на необходимата информация за извършване на проверка. С оглед предписанието на цитираната чл. 192, т. 2 ЗЗП, длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол, а според другата посочена във волеизявлението норма - чл. 192а, ал. 1, т. 1 с.з., на същите лица е гарантиран и достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, независимо от формата на документа. Възможността да се изискват писмени доказателства за удостоверяване на релевантни юридически факти в административното производство от съответния решаващ орган не е непозната в българското законодателство, а тъкмо напротив - разписана е като основно правило в разпоредбата на чл. 36 АПК. Тя е отражение на задължението, имплементирано в чл. 35 АПК, според което индивидуалният административен акт се издава едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Кодексът императивно задължава страните да оказват съдействие на административния орган и да му представят доказателствата, които се намират при тях, за да може той да установи фактите, относими към случая, и да упражни правомощията си в съответствие със закона. Процесуалните действия по събиране на доказателствата обаче не съставляват самостоятелен индивидуален административен акт, а са само част от производството, което евентуално може да приключи с издаването на такъв. В този смисъл те съставляват процедурни актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, които по силата на цитираната разпоредба не подлежат на самостоятелно съдебно оспорване, а могат да бъдат предмет на контрол в контекста на обжалването на крайния акт, с който е разрешен спорният въпрос по същество. Аналогичен е случаят и с правата, които е упражнил председателят на КЗП, позовавайки се на специалните и доразвиващи АПК норми на чл. 192, т. 2 и чл. 192а, ал. 1, т. 1 ЗЗП. Съдържащо искане за представяне на информация и документи, необходими за осъществяване на контролните функции на КЗП, атакуваното писмо няма характер на индивидуален административен акт, а обезпечава развитието на административното производство и установяването на релевантните факти и обстоятелства. То очевидно не инкорпорира властническо волеизявление, от което да произтичат непосредствени правни последици, легитимиращи правния интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита. Макар и да е издадено от орган на изпълнително-разпоредителна власт и в изпълнение на вменените му със закон административно-управленски функции, писмото не създава права или задължения и не засяга непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито с него се декларират или констатират вече възникнали права или задължения на конкретно лице, още по-малко съдържа властническо волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на гражданин или организация. Противно на тезата на частния жалбоподател, обратен краен извод не следва от евентуалната квалификация на изискваните данни като търговска тайна. Изискването на доказателства, необходими за извършваните контролни дейности, продължава да бъде процедурен акт, независимо от приложението на защитата, която Законът за защита на търговската тайна (ЗЗТТ) би могла да даде на съответната информация или документ. По изложените съображения решаващият състав на АССО правилно е оставил без разглеждане депозираната против атакуваното писмо жалба на "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, т.к. същото не съставлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – ал. 4 АПК, а оттам не може да бъде и годен предмет на съдебен контрол по реда на АПК. Определяйки правилно характера на оспореното волеизявление, съдът е направил законосъобразен извод за недопустимост на съдебното производство, поради което и постановеното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение