Решение № 727 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4735/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Б. Б., с постоянен адрес: [населено място], [улица], обл. Видин, чрез пълномощник адв. Ц. Иванов от АК – Видин, против решение № 348 от 27.03.2025г., постановено по адм. дело № 390/2024 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100 лева, претърпени в резултат на твърдени незаконосъобразни действия на полицейски служители при задържането му на 17.05.2019 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е извършил цялостна и съвкупна оценка на свидетелските показания и експертните заключения, неправилно е възприел като единствено релевантни изводите от прокурорската преписка и доклада на Дирекция „Вътрешна сигурност“, както и неправилно е приел, че за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо наличие на отменен по съответния ред административен акт. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът – Областна дирекция на МВР – Видин, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Видин е образувано по искова молба на И. Б. Б. против ОДМВР – Видин, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирано присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 100 лева, причинени от твърдени незаконосъобразни действия на полицейски служители, изразяващи се в упражняване на физическа сила и нанасяне на побой спрямо ищеца при и по повод задържането му на 17.05.2019 г. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, приемайки, че не е установен основният елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – наличие на незаконосъобразни действия на служители на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност, поради което е приел, че не следва да обсъжда наличието на вреди и причинна връзка. Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно, като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, довели до необоснованост при формиране на извод за отхвърляне на исковете. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В хипотезата на твърдени незаконосъобразни фактически действия, каквито са твърденията за упражняване на физическа сила и причиняване на телесни увреждания, противоправността на действията не се установява чрез предварителната им отмяна, а подлежи на пряко изследване и доказване в рамките на исковото производство по ЗОДОВ. В случая първоинстанционният съд е достигнал до извод за липса на незаконосъобразни действия, без да извърши задълбочен анализ на събраните доказателства, относими към характера и начина на осъществяване на твърдените фактически действия на полицейските служители. В мотивите на решението липсва цялостна и съвкупна оценка, както на свидетелските показания, заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-психологическата експертизи, така и съпоставка между тях и останалите писмени доказателства по делото. Липсват мотиви защо едни доказателства се кредитират, а други се игнорират, като съдът фактически е изградил изводите си единствено въз основа на прокурорската преписка и доклада на Дирекция „Вътрешна сигурност“, без да отчете, че последните не се ползват с предварителна доказателствена сила относно законосъобразността на фактическите действия на полицейските служители. Като е възприел изводите от прокурорската преписка и доклада на Дирекция „Вътрешна сигурност“ като основание за липса на противоправност, без да изложи собствени мотиви относно законосъобразността на конкретните действия спрямо ищеца, съдът не е изпълнил задължението си да извърши самостоятелна съдебна преценка на всички релевантни факти и доказателства. Това е довело до неизясняване на делото от фактическа страна и до необоснованост на крайния извод за неоснователност на иска. Като не е извършил самостоятелна съдът не е направил и преценка дали употребената спрямо ищеца физическа сила е била необходима, пропорционална и съобразена със законовите изисквания. В производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ при твърдения за незаконосъобразни фактически действия (употреба на физическа сила при полицейска проверка и задържане), съдът е длъжен да изследва предмета на спора като установи: какви конкретни действия са осъществени; в какъв момент и при какви обстоятелства; налице ли е правно основание за употреба на сила; съответстват ли действията на принципите на необходимост и съразмерност; надхвърлят ли пределите на допустимата принуда; налице ли са вреди и тн. Буди недоумение как първоинстанционният съд е достигнал до категоричен отрицателен извод за незаконосъобразност, при положение че не е извършил именно този задължителен задълбочен анализ, а фактически е заменил собствената си преценка с възпроизвеждане на становища от прокурорска преписка и вътрешноведомствен доклад на структура на МВР. В едно исково производство по ЗОДОВ съдът не може да се задоволи с констатацията, че „не е установено нарушение“ по вътрешна проверка и да приключи спора до там. Обратното би обезсмислило самото съдебно изследване на твърдените фактически действия и би превърнало делото във формална заверка на административни обяснения. Недопустимо е съдът да абдикира от функциите си на правораздавателен орган и да възприеме изцяло доклад на „Вътрешна сигурност“ като решаващо доказателство, без да обясни защо му придава такава тежест, без да го съпостави критично с останалите доказателства и без да изложи собствена проверима логика за законосъобразността на употребената физическа сила спрямо ищеца. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решението страда от съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради непълнота и вътрешна празнота на мотивите и поради необсъждане на относимите доказателства. Първоинстанционният съд формално е изброил, че са налице свидетелски показания и експертизи, но от самите мотиви не се установява да е извършен реален анализ на тяхното съдържание, да е направена съпоставка между отделните доказателствени източници, както и да са изложени ясни основания защо едни твърдения се приемат, а други се отхвърлят. Липсват конкретни съждения по ключови въпроси: какво установяват свидетелите за случилото се; какви медицински документи са представени; какво сочи съдебно-психологическата експертиза за преживените негативни последици; как тези данни се отнасят към твърдението за множество физически увреждания. Когато съдът пропусне да направи всички тези преценки и се ограничи до общи фрази за „законосъобразност“, решението остава без реална аргументация и не позволява ефективен касационен контрол. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като са препятствали правилното установяване на релевантните факти и не могат да бъдат отстранени в касационната инстанция, без да се наруши принципът на двуинстанционност на процеса. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Видин, който следва да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, да изследва наличието или липсата на незаконосъобразни фактически действия на полицейските служители и при правилно приложение на материалния закон да се произнесе по всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С оглед изхода на касационното производство, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по въпроса за разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд