Решение № 247 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3/2009 г.

Решение № 247 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3/2009 г., II г. о., ГК, докладчик Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Р. Н. А./ починала в хода на касационното обжалване и заместена от наследниците по закон - Ц. Г. и А. Г., страни по делото/, Ц. Г. А., А. Г. А., Т. И. Б., М. Д. Б., Х. Т. Б., Р. А. Б., Н. А. Б., М. М. Ц., М. М. Ц., М. В. Ц., Т. Х. Г., М. Х. К., Ю. Г. И., Г. И. Г., Р. Н. Д., М. Н. Д., А. П. К., Л. М. А., М. П. К., С. Л. У., Й. Л. О., П. П. Х., В. К. С., Е. А. С. Ф., Е. А. С., Е. Х. С., А. А. Б., А. К. К. и В. /. А. -по баща К, чрез процесуалния им представител адв. М обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 882 от 03. 06. 2008 г. по гр. възз. д. Nо 2454/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. По делото в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника " ф. П. " АД, с промяна в наименованието СКИНГС ТАБАКО" ЕАД гр. П., с който отговор се поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като е налице обезщетение за отчуждените собственици, определено по процедура по междуправителствена Спогодбата с Кралство Х. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК в рамката на правомощията на касационния съд по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира: Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с мотива, че поставеният въпрос при спор и реституционни претенции по ЗВСОНИ дали има надлежно реализирано обезщетение на отчуждената собственост и равностойно ли е това обезщетение / доколкото го има / на национализирания обект и служебно задължение на съда ли е да изследва именно този втори въпрос, когато в тази насока са дадени и изрични указания по отменителното решение на ВКС при първото разглеждане на делото от касационната инстанция, предполага произнасяне от страна на касационния съд поради липсата на установена съдебна практика, касаеща "равностойно" обезщетяване по см. на чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ на национализирани имоти на чуждестранни юридически лица от Българската държава след 1944 г., както и от необходимостта от произнасяне по същия с цел уеднаквяване на практиката по точното прилагане на закона и за развитие на правото. С обжалваното решение е оставено в сила Решение Nо 25 от 20.03.2003 г. по гр. д. Nо 108/2002 г. на Пловдивския районен съд, в частта по отхвърлените искове, заявени на основание чл. 108 ЗС срещу "П" АД, с правоприемник "Ц"АД гр. П. за признаване правото на собственост и предаване владението на 1 638/3 840 идеални части от дворно място в гр. П., ул. "А" Nо Nо 23, 25 и 27, цялото застроено и незастроено с площ от 3 840 кв. м. съставляващ имот пл. Nо 679, за който е отреден парцел/УПИ/I-административна сграда, кв. 149/134-стар/ по плана на гр. П., ведно с цялата построена в същото дворно място масивна 4-етажна сграда с изба и тавански помещения, със застроена площ от 1 233 кв. м. и са присъдени в тежест на ищците разноските по делото от 16 818 лв. Реституцията на основание чл. 3, ал. 2 изр. 1-во от ЗВСОНИ установява, че се възстановява собствеността на всички юридически лица, а когато те не съществуват /изр. 2/ при влизане на закона в сила, правото на собственост се възстановява на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях. Правото на възстановяване на отчуждената собственост произтича от факта, че тя е отнета от претендиращото лице или негов праводател. Не може да има спор, че под всички юридически лица следва да се разбират и чуждестранните юридически лица, засегнати от експроприацията на собствеността. В разпоредбата на чл. 4 ЗВСОНИ е заложена идеята на основен принцип на правото: всяко неоснователно разместване на блага между правните субекти следва да бъде компенсирано равностойно, с адресат Българската Държава, която е отчуждила определени недвижими имущества и те все още се намират в патримониума, без да е налице възмездяване на лицата, от които е отнета собственост било чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. По аргумент на противното следва, че доколкото е получено обезщетяването и то е равностойно, възстановяването на собствеността не може да се реализира, реституцията е без основание именно поради липсата на нарушаване основните права, касаещи защита на частната собственост. В контекста на изложеното е поставен проблема за равностойното обезщетяване на чуждестранно юридическо лице, чиято собственост е била отнета по Закона за държавния монопол на тютюна от 1947 г., но по силата на междуправителствена спогодба между Б държава с държавата, в която юридическото лице е регистрирано като търговско дружество, са уредени всички имуществени и финансови отношения по повод извършената национализацията и конфискацията на чуждите имущества на територията на България, принадлежали на граждани и търговски дружества на чуждата държава. Разума на чл. 4 ЗВСОНИ намира проявление в хипотезите, когато гражданско-правния субект е претърпял и търпи имуществени вреди от акта на национализацията/ отнемане / на недвижимата му собственост без да е получил обезщетение. Когато такова обезщетение е получено - в имот или пари, то само ако последното се върне на държавата / както е уредена изрично процедурата по ЗВСВНМРСА, по ЗВСНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. благоустройствени закони/ реституцията може да бъде реализирана по съответния административен ред. Хипотезите, когато имущественото обезщетение е изплатено на чуждата държава и тази държава е уредила реалното обезщетяване на засегнатите юридически лица, не попада под хипотезата на чл. 4 ЗВСОНИ. Налице е обезщетяване на чуждестранното юридическо лице / без значение, че собствениците му или техните наследници са български граждани/ и искането за възстановяване на отчужденото НО компенсирано като имуществено задължение към чуждата държава от страна на Българската държава. В тези хипотези не може да се търси равната стойност, тъй като чуждото юридическо лице е защитило правата си чрез санкцията на Държавата, в която търговското дружество има регистрация като такова. Правото не допуска задълженото лице, в случая Българската държава, да плати два пъти за една вреда - отчуждения недвижим имот- като задължение към чуждата държава и лично на отчуждения собственик, както и не допуска вредата да бъде обезщетена два пъти или по два различни начина на увредения. Решението на въззивния съд е правилно, не е допуснато нарушение по приложение разпоредбата на чл. 4 ЗВСОНИ. Ищците са наследници на А. К., починал 1945 г., единствен акционер на регистрираното през 1932 г. в Х. анонимно акционерно дружество "Ханделмаачапи воор булгарише инд туркише табакен Н. В. " АД, прекратено със съдебно решение и заличено от търговския регистър на холандската държава в 1987 г. Процесният имот- ТЮТЮНЕВ СКЛАД е отчужден от анонимно акционерно дружество "Ханделмаачапи воор булгарише инд туркише табакен Н. В. " АД- Х. Правилно и законосъобразно, при анализираните доказателства по делото и установени факти, въззивният съд е приел, че собственикът- холандското акционерно дружество, е обезщетено, поради което и реституционната претенция на наследниците на акционера А. К. не може да бъде уважена. Народна Република България и Кралство Х. са сключили Спогодбата от 1.07.1961 г., утвърдена с Постановление на МС Nо 157 от 4.08.1961 г., в сила -видно от Писмо Nо XI-4073/15.09.1963 г. на Министерството на финансите на НРБ от 1.07.1962 г. според която всички задължения и обезщетения, дължащи се на действията на българската държава във връзка с национализация, отчуждаване и конфискация, се заплащат на Кралство Х. с договореното глобално обезщетение. Начина на уреждане на преките отношения между К неговите засегнати граждани и юридически лица е било изцяло от компетентността на чуждата държава, в обема на договорената сума от 1 500 000 холандски флорина - чл. 6. Правилно решаващият съд е приел, че с оглед на процедурата по приемане и утвърждаване на спогодбата, същата има сила на вътрешно право и договореностите и техните правни последици следва да бъдат зачетени от български съд. Търговското дружество - анонимно акционерно дружество "Ханделмаачапи воор булгарише инд туркише табакен Н. В. "АД Х. е юридическо лице от категорията на тези, посочени в чл. 3 на Спогодбата, а съгласно ценените от съда Писмо изх. Nо 26-00-3/11.01.2008 г. на Дирекция "Външни финанси" на Министерство на финансите, удостоверяващо, че по Спогодбата от 1961 г., на Холандската държава българското правителство е изплатило сумата 1 500 000 гулдена за глобално уреждане на имуществените и финансови въпроси между двете държави. В подкрепа на този факт е представената по делото извадка на държавен вестник на Кралство Х. от 24.06.1965 г. съдържащо постановление на Кралицата на Х. за разпределение на сумата, платена от Българската държава по спогодбата. Това разпределение е одобрено с Кралски закон на Кралицата на Х. не е налице отрицателната предпоставка на чл. 4 ЗВСОНИ, касаеща липсата на равностойно обезщетение. Неоснователно се поддържа довод, че писмените доказателства не установяват, че национализираното АД, макар и включено като субект -кредитор с определен размера на сумата като стойност на отчуждените имоти от 634 739 гулдена, има реално обезщетяване. Данните по делото категорично сочат, че наследодателят на ищците активно е участвал в работата на комисията за разпределение на обезщетенията и не може да се приеме, че не е защитил адекватно правата на търговското дружество. Сумата, която е следвало да получи търговското дружество е установена, а дали е получена като сума или по силата на друг механизъм, не може да обуслови различен извод от вече направения, а именно, че търговското дружество от което е отчужден процесния недвижим имот е било равностойно, в рамките на договореното от неговия представител, обезщетено. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия