Решение № 5603 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 699/2026 г.

Образувано е по касационна жалба от С. М. М., чрез процесуален представител адвокат В. Спасова от АК – Пловдив, против Решение № 11311/15.12.2025г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 1877/2025г. С него се отхвърля жалбата му срещу Решение № 2153-15-118/12.08.2025г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която се отхвърля жалбата му срещу разпореждане [номер]/прот. № 2146-15-92/19.06.2025г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 КСО, с което е прекратена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО, считано от 04.10.2024г. Поддържа доводи че решението е неправилно, като жалбата не съдържа касационни основания, а такива се извеждат от съдържанието й-необоснованост и противоречие материалния закон-чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ – Пловдив взема становище чрез процесуален представител за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ- Пловдив в частта за прекратяване на отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 7.10.2024г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и я е отхвърлил. Установил от фактическа страна,че с решения на ТЕЛК и НЕЛК е определена процент ТНР, която е основание и определила правото на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Датата на инвалидизиране също е факт, предмет на медицинската експертиза поради което, признаване на дата на инвалидизиране извън определеното от експертизата не е предмет на настоящия спор. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 71 КСО предвижда, че лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си, като според чл. 72 КСО се определя на лица с 50 и над 50 на сто ТНР, като правото се поражда от датата на инвалидизирането. Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя според чл. 74 КСО. Правото на пенсия се прекратява на основанията според чл. 96 КСО, включително и когато отпадне основанието за получаването й. Трайната неработоспособност се установява от органите на медицинската експертиза, които определят процента ТНР и датата на инвалидизиране, което определя правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В случая с решение на ТЕЛК от 04.10.2024г. е определен 50 %ТНР с дата на инвалидизиране 04.10-.2024г. С това решение е била налице основание за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, което е направено и такава е получавана, но това основание е отпаднало. Това решение е обжалвано пред НЕЛК, който с решение от 22.01.2025г. отменя решението на ТЕЛК и връща за ново освидетелстване. В това решение на НЕЛК в мотивите му се посочва, че поради липса на актуални ЕКГ и ЕХОК, преценка за наличие на сърдечна аневризма или и РЕП при липса на противопоказания или Холтермониторирано ЕКГ не е възможно коректно определяне на процент ТНР. Това означава, че процентът ТНР не е определен валидно с първото решение на ТЕЛК, поради което и датата на инвалидизиране също е неправилно определена. След връщане на преписката на ТЕЛК, последният с решение от 07.04.2025г. е определил процент ТНР и дата на инвалидизиране -датата на решението 07.04.2025г.Това решение не е обжалвано и е влязло в сила. Така то представлява валидно фактическо и правно основание за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, което е направено с разпореждане от 19.06.2025г. считано от дата 07.04.2025г. и е основание за прекратяване на отпаднало основание на отпусната пенсия, считано от 04.10.2024г. Въпросът с датата на инвалидизиране не може да бъде пререшаван, извън производството по оспорване на решението на ТЕЛК/НЕЛК в тази част, което е извън предмета на спора в настоящето производство, както правилно е приел и съдът в мотивите си към обжалваното решение. Поради отпадане на фактическото основание-дата на инвалидизиране 4.10.2024г. отпада и правото на пенсия, което е отразено в разпореждането за прекратяване на пенсията считано от 4.10.2024г. При тези мотиви и при споделяне напълно на мотивите на първата инстанция, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 102.26евро на основание чл. 143 АПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, върховен административен съд шесто отделение