Определение № 3735 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3179/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К. против определение № 273/05.03.2026г. по адм. дело № 1242/2025 г. по описа на Административен съд София-област, с което е оставена без разглеждане искова молба на К. против Административен съд София-град за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 милиона евро от съдопроизводствените действия по административни дела на АССГ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение № 273/05.03.2026г. по адм. дело № 1242/2025 г. по описа на Административен съд София-област е оставена без разглеждане искова молба на Г. В. К. против Административен съд София-град за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 милиона евро от съдопроизводствените действия по административни дела на АССГ и производството по делото е прекратено. С разпореждане № 253/30.01.2026 г., съдът е указал на К. в 7-дневен срок да отстрани констатираните от съда нередовности, като приведе жалбата си в съответствие със законовите изисквания и в частност: 1. Да уточни конкретно в какво се изразяват твърдените претърпени неимуществени вреди в периода, за който се претендира обезщетение.2. Да уточни и конкретните съдебни актове и/ или действия и/или бездействия на АССГ по посоченото в исковата претенция съдебно производство, от които твърди да произтичат вредите.3. Да посочи кои негови основни права са накърнени от АССГ, като уточни и конкретизира в какво се изразява твърдяното нарушение от стана на съда.4. В случай че ищецът твърди, че са нарушени всички изброени в исковата молба разпоредби, следва да обоснове по отношение на всяка една от посочените разпоредби с кой акт, действие или бездействие АССГ е допуснал твърдяно нарушение. В разпореждането изрично е указано, че при неотстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на разпореждането, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено. С молба вх. № 992/09.02.2026г. по описа на АССО К. е уточнил, че вредите се състоят във влошено здраве, стрес, отсъствие на вяра в правосъдието, унизително третиране в резултат на актове и действия на съдията-докладчик по адм.д. 11039/2023г. по описа на АССГ и по адм.д. 8985/2025г. на АССГ. Административен съд София-област подробно е проследил в какво се състои предметът на посочените две дела на АССГ, както и извършените по тях съдопроизводствени действия и постановени актове. Приел е обаче, че в предоставения от съда срок нередовностите на исковата молба не са отстранени. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Всеки, който предявява иск, е длъжен да подаде в съда искова молба със съдържание и приложения, каквито се изискват съгласно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Съдът проверява редовността на исковата молба. В случай, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не изпълни в срок дадените му указания, исковата молба се връща. Съдът е сторил необходимото и е изпълнил нормативното си задължение да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Неизпълнението на дадените указания от страна на К., в резултат на неизясняване на обстоятелствата, на които се основава искът, прави същия недопустим. Освен това, съгласно чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ увредените частноправни субекти имат право на обезщетение по този законов текст за вреди от правораздавателна дейност при наличието на три, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки, а именно: нарушената правна норма на правото на ЕС да има за предмет предоставянето на конкретни права на частноправните субекти; нарушението на тази норма да е достатъчно съществено; да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда. Следователно, за да бъде разгледан искът за обезщетение, в исковата молба следва да се съдържат смислово свързани твърдения за факти, обуславящи наличието на тези предпоставки, включително ясно посочване на конкретната приложима норма на правото на ЕС, която се твърди, че е нарушена. Изразеното несъгласие с постановен съдебен акт и позоваване единствено на общи принципи и разпоредби на Хартата и ЕКЗПЧОС не отговарят на това изискване и не могат да обусловят допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ. Правилно решаващият състав на АССО е приел, че ищецът нито сочи, нито твърденията му могат да бъдат свързани с конкретна правна норма от първичното или вторично право на ЕС, създаваща конкретни права за частноправни субекти, за които съдът да провери дали са нарушени съществено или не, за да се ангажира по същество отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че бланкетно позоваване на текстове от ДЕС, ДФЕС, ЕКПЧОС или ХОПЕС не покрива стандартите за допустимост на иск по чл. 2в ЗОДОВ, каквито са изведени в постоянната практика на Съда на Европейския съюз и в националната съдебна практика. За да бъде допустим искът за ангажиране извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на ЕС, е необходимо в исковата молба да се съдържат ясни, логически свързани и конкретни твърдения относно нарушената правна норма, характера на нарушението и причинно-следствената връзка с твърдяната вреда. Нормата на чл.2в ЗОДОВ не е правно средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, нито за ангажиране отговорността на съда за правораздавателната му дейност извън конкретния уреден в посочената норма фактически състав. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,