Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 832/2010 г.

Решение № 203 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 832/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Г. М. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Ц. от АК-Ст. З., е подал касационна жалба срещу решение № 38 от 4.03.2010 г. по гр. д. № 14/2010 г. на Старозагорския окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 81 от 12.11.2009 г. по гр. д. № 2236/2009 г. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени искове на касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 4/6.04.2009 г. на управителя на [фирма], [населено място] и евентуално за заплащане на обезщетение за незаконното уволнение в размер на 3 180 лева, както и за поправка на основанието за уволнение - искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 3 и 4 КТ. Отхвърлени са и исковете за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение в размер на 530 лева за м. февруари 2009 г.; 530 лева за неизплатено трудово възнаграждение за м. март 2009 г. и 265 лева за м. април 2009 г., всяка от сумите ведно със законната лихва от завеждането на иска - искове с правно основание чл. 128 КТ. Развити са оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението - касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба с писмен отговор, изготвен от пълномощника му адв. Л. Л. от АК-Ст. З. и моли да не се допуска обжалване на въззивното решение, поради липсата на предпоставките по чл. 280, ал. 1 - 3 ГПК, както и поради неоснователност на касационната жалба по съществото й. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационно обжалване е допуснато с определение № 232 от 24.02.2011 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпросите за законосъобразността на издадената от работодателя заповед за уволнение, връчена след едностранно прекратяване на трудовия договор от страна работника и за допустимостта на извършеното от работодателя едностранно прихващане на дължимото от него трудово възнаграждение с обезщетение, което работникът или служителят дължи за причинени на работодателя вреди, преди отговорността за това обезщетение да е установена по предвидения в КТ ред - чл. 210 и чл. 211 КТ. Приложени са съдебни решения на състави на ВКС, между които задължително решение по чл. 290 ГПК, както и ТР № 3/2004 г. на ОСГК ВКС, които са обосновали извод за основателност на искането за допускане на обжалването по поставените въпроси, поради наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. В отговор на първия въпрос следва да се съобрази последователната практика на ВКС, обективирана и в задължително решение по чл. 290 ГПК /№ 144 от 23.02.3010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на I г. о./, съобразно която трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не. По втория въпрос следва да се отговори, че работодателят не може да извърши извънсъдебно прихващане на суми, които дължи за трудово възнаграждение с негови насрещни неликвидни вземания, освен в случаите по чл. 272 КТ. Прихващане на неликвидни вземания може да се извърши в гражданския процес, когато искането е направено своевременно. То настъпва занапред - след установяване на съществуването на насрещното вземане и неговата изискуемост, с влизането в сила на съдебното решение. За да отхвърли исковете на Г. М. Г. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 3 и 4 КТ въззивният съд е приел, че волеизявлението за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т. 2 КТ е получено от работодателя на 14.04.2009 г., но не е породило правно действие. Обосновал е този извод с обстоятелството, че заповедта за дисциплинарно уволнение, макар и връчена на 23.04 2009 г., е издадена преди това - на 6.04.2009 г. и на същата дата работодателят е предприел действия за снемане на обяснения от работника във връзка със започнала процедура за налагане на дисциплинарно наказание, поради неявяването му на работа за времето 1 - 3.04.2009 г. Отхвърлил е и иска за неизплатено трудово възнаграждение с оглед данните на икономическата експертиза, че ответникът не дължи на ищеца суми за трудово възнаграждение, но е изплатил повече. Въззивното решение е частично неправилно. С оглед отговора на първия разгледан въпрос следва да се приеме, че извършеното дисциплинарно уволнение е незаконно, поради липса на трудово-правна връзка към момента на връчване на заповедта - чл. 195, ал. 3 КТ. При наличие на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. С получаването на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ е настъпило действието на прекратяването /чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ/ и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна. Поради това искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да се уважи. Искът за заплащане на обезщетение поради това уволнение ще се отхвърли. След прекратяването на трудовия договор по инициатива на работника липсва причинно-следствена връзка между оставането му без работа и незаконното уволнение. Дори ако работникът или служителят е претърпял имуществена вреда, тя не може да се свърже с действията на работодателя, тъй като прекратяването на трудовия договор е настъпило по негово желание. Основателен е иска за промяна на основанието за уволнение. Следва да се постанови съдебен диспозитив, с който да се прогласи действителното основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ, вместо вписаното в трудовата книжка - чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Исковете за неизплатено трудово възнаграждение в общ размер от 1325 лева - за м. февруари 2009 г. /530 лева/, м. март 2009 г. /530 лева/ и м. април 2009 г. /265 лева/ са неоснователни, макар да липсват доказателства за изплащането им по ведомост или по друг начин през времето на тяхната дължимост или след това. Това е така поради направеното възражение за прихващане с други суми, които ищецът дължи на работодателя от авансово получени, но неотчетени средства за горива, такси, глоби, парична гаранция и полагащи се командировъчни съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Видно от данните по основното и допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, приета неоспорена от страните и кредитирана от съда, сумите по задължението на ищеца надхвърлят тези по задължението на ответника и след съдебното им прихващане те нищо не си дължат. В тази част решението на Старозагорския окръжен съд, макар и по други съображения, следва да се остави в сила. При този изход на делото страните не си дължат и разноски за производството. Ето защо и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.