Определение № 4412 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2025 г.

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 3531 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

С определение № 1953/22.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 925/2025 г. на Софийския апелативен съд е оставено без уважение искането на М. Д. Д. вх. № 19011/14.07.2025 г. за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса от 15 лв. по подадената от него частна касационна жалба вх. № 16260/16.06.2025 г.

Въззивният съд е приел, че в представената декларация по чл.83, ал.2 ГПК от 13.07.2025 г. М. Д. е декларирал пенсия в размер на 669,60 лв. и 567,40 лв. на съпругата си; че не упражнява търговска дейност, не притежава дялове и акции в търговски дружества; бил регистриран като ЕТ „Снемо-М. – М. Д.“; страдал от множество заболявания и имал 85 % инвалидност, съгласно ЕР на ТЕЛК. След служебно извършена справка в Търговския регистър въззивният съд е констатирал, че М. Д. е управител, съдружник и представляващ повече от 30 търговски дружества. Според съда липсата на деклариране на тези обстоятелства е достатъчно, за да се откаже освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв. Освен това не са декларирани доходи от осъществяваната дейност по управление на тези дружества и няма основание да се приеме, че не получава възнаграждение за тази своя дейност, както и дивидент от тяхната печалба като собственик на капитала.

Частна жалба срещу определението на Софийския апелативен съд е подадена от М. Д. Д..

Жалбоподателят поддържа, че определението е постановено от незаконен състав, тъй като тримата съдии са си давали самоотводи по други негови дела. Не отговаряло на истината приетото от съда, че жалбоподателят е съдружник на повече от тридесет дружества. От Търговския регистър било видно, че той няма договори за управление и не получава доходи като управител и изпълнителен директор, както и че не бил собственик на капитала на търговски дружества. Позовава се на приложената от него декларация за семейно и имотно състояние и на експертното решение на ТЕЛК, което установявало 85% загуба на трудоспособност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

На първо място - само от обстоятелството, че членовете на съдебния състав, постановил обжалваното определение, са си правили самоотвод по други дела на М. Д., не следва извод, че определението е постановено от незаконен състав. Основанията за отвод по чл.22 ГПК се преценяват по всяко конкретно дело. По настоящото дело съдиите, постановили обжалваното определение, не са намерили основание да постановят самоотвод по чл.22, ал.2 ГПК, нито пък жалбоподателят е искал такъв отвод на някакво законно основание. Неприложима в случая е практиката на СЕС, която разглежда правилата за отвод и самоотвод като гаранции за независимост и безпристрастност на съда по смисъла на чл.47, ал.2 от Хартата на основните права на ЕС, тъй като в случая няма данни за извършено от съда нарушение на чл.22 ГПК. Конкретните обстоятелства по делото не разкриват предубедено отношение на съдебния състав, което да се е отразило на законосъобразността на обжалваното определение.

На следващо място – след справка в Търговския регистър се установява, че е вярна констатацията на САС, че М. Д. е управител и представляващ повече от 30 търговски дружества. Договорите за управление на търговски дружества не се вписват в Търговския регистър и затова няма как да бъде проверено твърдението на М. Д., че не е договорено получаването на възнаграждение по тези договори. По аргумент от чл.137, ал.1, т.5 и чл.221, т.5 ТЗ, дейността на управителите и членовете на управителните съвети на търговските дружества е възмездна. В случая не са представени доказателства, които да установят, че обратно на въведения в закона принцип, молителят изпълнява дейността на управител, респ. на член на управителния съвет, напълно безвъзмездно. Затова следва да се приеме за правилен изводът на въззивния съд, че М. Д. е в състояние да заплати 15 лв. държавна такса по частната си касационна жалба, поради което молбата му за освобождаване от задължението да плати тази такса е неоснователно.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1953/22.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 925/2025 г. на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: