Определение № 395 от 29.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1323/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. В. Б. и П. Г. Б., срещу решение № 10043 от 14.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 805/2020 г. на Софийски апелативен съд, 12-ти състав, с което е потвърдено решение № 181 от 16.12.2019 г. по т. д. № 4/2019 г. на Софийски окръжен съд, ТО, V състав, с което са отхвърлени предявените от С. В. Б. и П. Г. Б. против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на техния син В. П. Б., причинена на 03.02.2014 г. /в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на товарен автомобил – Н. Н. – чл.45 ЗЗД; в резултат на безвиновна отговорност на водача на товарния автомобил, поради възлагане на работа на В. Б. – чл.49 ЗЗД или поради безвиновна отговорност на водача на товарния автомобил, тъй като самата вещ – товарен автомобил е причинила вредата, чрез своите характеристики или свойства – чл.50 ЗЗД/ в [населено място] по време на товарене на товарен автомобил, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, за периода от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, процесуалния закон и необоснованост.

От представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК могат да бъдат извлечени (в съответствие с разрешенията, дадени с т.1 от ТР № 1 от 2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) следните правни въпроси, които според касаторите обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

1. „Виновно /противоправно/ли е поведението на водач на товарен автомобил, когато товарните дейности са извършвани в негово присъствие и под негови указания и ръководство, при които вследствие плъзване, преобръщане и падане на товара е причинена смърт на намиращия се в каросерията пътник, придружавал водача, който се е намирал в каросерията при извършването на товаренето за да подлага под товара ? “.

2. „При липса на конкретни правни норми относно следване на определено поведение и задължения на водача на товарен автомобил при извършване на неговото товарене, то приложими ли са за него общите принципи и задължения за организация на дейностите си и за ползване на автомобила си с грижата на добър стопанин и по начин да не допуска вреди на другите, съответно противоправно ли е поведението му в случая поради нарушаване на тези общите задължения и принципи?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 166 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г. на IV г. о. и решение № 177 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г. на III г. о.

3. „Обвързват ли водача на товарния автомобил действащите към момента на инцидента разпоредби на ЗЗБУТ, Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при товарно-разтоварни работи, и създават ли и за този водач задължения за спазване на определено поведение и на задължителни правила за безопасност при товаренето на неговия камион ?“. Според касаторите по този правен въпрос липсва съдебна практика, поради което отговорът на него би допринесъл за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед на което се претендира наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т.З ГПК.

4. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички основания за отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“ - конкретно и по чл.49 от ЗЗД, след като е предявен иск за обезщетение въз основа на такава застраховка, и пред първата инстанция с исковата молба и във въззивната жалба е поддържана отговорност и без да е налице виновно поведение на водача на застрахования товарен автомобил ?“.

5. „Налице ли е при установените по делото обстоятелства възлагане на работа от водача на камиона на мотокариста - товаренето на машината, съответно налице ли е по този начин основание за отговорност по чл.49 от ЗЗД ?“.

6. „Отговаря ли застрахователят на товарен автомобил по застраховка „Г. отговорност на автомобилистите“ за вредите, причинени при неговото товарене в присъствието и под ръководството на водача му, и без да е установено противоправно поведение на този водач, ако вредите са произтекли от виновно и противоправно поведение на товарача - ръководен за товаренето от водача на камиона, който е ръководил и разпределял дейностите при товаренето и начина на извършването им ?“.

Сочи се, че тези въпроси са решени в противоречие постановките в ППВС № 7/1958 г., № 7/1959 г., № 4/1961 г. и № 17/1963 г., както и с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 15 от 01.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на I т. о., решение № 181 от 20.01.2014 г. по т. д. № 335/2012 г. на II т. о., решение № 113 от 23.11.2012 г. по т. д. № 708/2011 г. на I т. о., решение № 538 от 19.12.2012 г. по гр. д. № 208/2012 г. на IV г. о. и решение № 63 от 01.03.2016 г. по гр. д. № 4885/2015 г. на IV г. о.

7. „Следва ли съдът в решението си да съобрази всички доводи на страната, както и всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи съответните обосновани и безпротиворечиви мотиви ?“. По този правен въпрос се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 69 от 23.07.2014 г. по т. д. № 1874/2013 г. на I т. о., решение № 261 от 05.06.2015 г. по т. д. № 2857/2013 г. на I т. о. и решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на IV г. о.

8. „Следва ли съдът да съобрази и обсъди всички доказателства относно състоянието, изправността или неизправността на вещта при произнасянето си за отговорността по чл.50 ЗЗД ?“. Според касаторите тези въпроси са решени в противоречи с практиката на ВКС, обективирана в решение № 15 от 01.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на I т. о., решение № 113 от 23.11.2012 г. по т. д. № 708/2011 г. на I т. о.

9. „Основание ли е да не бъдат кредитирани показания на свидетел само защото не е пряк очевидец и имат ли значение такива показания за изясняване на делото и постановяване на решението по него, както и може ли обстоятелствата по делото да се установяват и с непреки доказателства ?“. По този въпрос също се сочи, че въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010. на IV г. о., както и в решение № 181 от 20.01.2014 г. по т. д. № 335/2012 г. на II т. о.

10. „Въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и по разрешения с него въпрос за причинната връзка и как се извършва преценката кога такава е налице.“. Твърди се, че изводите до които е достигнала въззивната инстанция са в противоречие с възприетото в решение № 9 от 02.02.2018г. по гр.д. № 1144/2017 г. на III г. о.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, в който се твърди, че не следва да се допуска касационно обжалване по сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС, а същите касаят правилността на обжалвания съдебен акт. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 181 от 16.12.2019 г. по т. д. № 4/2019 г. на Софийски окръжен съд, ТО, V състав, с което са отхвърлени предявените от С. В. Б. и П. Г. Б. против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на смъртта на техния син В. П. Б., причинена на 03.02.2014 г. /в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на товарен автомобил – Н. Н. – чл.45 ЗЗД; в резултат на безвиновна отговорност на водача на товарния автомобил, поради възлагане на работа на В. Б. – чл.49 ЗЗД или поради безвиновна отговорност на водача на товарния автомобил, тъй като самата вещ – товарен автомобил е причинила вредата, чрез своите характеристики или свойства – чл.50 ЗЗД/ в [населено място] по време на товарене на товарен автомобил, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, за периода от датата на завеждане на исковата молба в съда – 04.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.

Въззивният съд е приел за безспорна материалноправната легитимация на страните - на ищците, като родители на починалия при инцидент на 03.02.2014 г. В. Б. и на ответника - в качеството му на застраховател на гражданската отговорност на водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с per. № BP 2093АН - Н. Г. Н., както и фактът на настъпилата на 03.02.2014 г. смърт на В. Б. и фактическата обстановка, при която е настъпил този юридически факт. Като спорен е определен въпросът дали смъртта на В. Б. е настъпила в резултат от противоправното поведение на Н. Н. и представлява ли инцидентът, при който е настъпила смъртта, покрит застрахователен риск по застраховка гражданска отговорност на Н.. При така очертаната фактическа обстановка съдът е възприел за основателна тезата на ищците относно обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът - по време на престой, по смисъла на чл. 93, ал.1 ЗдвП, когато превозното средство е спряно за ограничено време, необходимо за извършване на товаро-разтоварна дейност в присъствието на водача т.е. при използване на автомобила по предназначение, като в подкрепа на този извод е посочил и практика на СЕС - решение по дело С-100/2018г. и решение по дело С-514/2016г., постановени по преюдициални запитвания. Анализирайки възможността да бъде ангажирана отговорността на застрахователя, Софийския апелативен съд в решението си е подчертал, че това е само принципно възможна постановка, като за да бъде реализирана тя е необходимо изрично да бъде установено, че водачът на товарния автомобил е действал противоправно при извършване на товаро - разтоварната дейност и то именно в качеството си на водач на превозното средство и че е налице пряка причинна връзка между противоправното му поведение и противоправния резултат, или че противоправният резултат е следствие от проявление на естествените свойства на вещта т.е. камиона, като последната хипотеза не е установена по делото, а и ищците не са посочили конкретни обстоятелства, които да обосновават отговорност по чл. 50 ЗЗД за собственика, респективно - водача на застрахованото при ответника ППС. Произнасяйки се по спорния по делото въпрос, въззивният съд е извършил анализ на действащата и относима към момента на настъпване на събитието нормативна уредба, вследствие на което е достигнал до извода, че в ЗдвП не се съдържат разпоредби, регламентиращи поведението на водача на ППС при товаренето му спрямо трети лица, които не са пътници в превозното средство или участници в движението. Решаващият състав на Софийския апелативен съд изрично е подчертал, че релевантна нормативна регламентация по спорния по делото въпрос се съдържа в Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, издадена на основание чл. 127, ал.4 от ЗДвП (обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), която е приета почти 4 години след инцидента, поради което същата не може да бъде съотнесена към казуса, с оглед на което и достигнал до извода, че разпорежданията на Н. Н. да бъде разчистена каросерията на камиона и да бъде поставена машината върху талпи, поставени на пода на каросерията, както и направляването на мотокариста П. П. къде да постави товара (машината), са все във връзка със задълженията на водача на камиона по повод правилното му натоварване с оглед бъдещото безопасно превозване на товара, които разпореждания сами по себе си не са противоправни. Доколкото липсва забрана по време на товарене на превозното средство в каросерията му да присъства човек, а при механизирано товарене, каквото е в казуса, осъществяването му се подчинява на нормативни изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, които вменяват на водача на мотокара, респ. неговият работодател, а не на водача на натоварвания автомобил, редица задължения, нормативно закрепени в чл. 213, ал.2 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; т. 36.6 от Приложение № 1 към чл.7, т.1 от Наредба № 10 от.07.10.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари; чл. 19, т.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи; чл.19, т.1 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. и чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд – последните две особено съществено касаещи настоящия казус. С оглед извършения синтез на фактическата обстановка и относимата нормативна уредба, при която е настъпило произшествието, въззивният съд е достигнал до безпротиворечивия извод, че мотокаристът е бил длъжен да започне натоварването на машината в каросерията на камиона едва след като се увери, че в ППС няма хора т.е. след като изчака Б. да постави дървени талпи на пода на каросерията, както му е бил наредил Н. Н. и след като слезе от камиона, поради което нарушаването на забраната на чл. 19, т.2 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. от страна на мотокариста е в пряка причинно - следствена връзка със смъртта на В. Б.. Съдът е посочил също така, че по делото е останал недоказан фактът, пострадалият Б. да се е намирал в камиона по време на механизираното му товарене по разпореждане на водача Н., въпреки че дори да беше доказан този факт, то пряката причинно-следствена връзка между такова разпореждане и настъпилата смърт на пострадалия би била прекъсната от противоправното поведение на мотокариста П., който в изпълнение на нормативно установените му задължения е бил длъжен да се грижи за безопасността на пряко засегнатите от неговата дейност лица.

Достигайки до извода, че в казуса не е установено противоправно поведение на водача на товарния автомобил, както и пряка причинно-следствена връзка между поведението му и смъртта на В. Б., въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на водача на автомобила.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,